Выбрать главу

— Но какво общо имам аз с тази работа? — прекъсна го Николас.

Гортис се усмихна:

— Цялата сложност се състои в това, невротранслаторът произвежда и излъчва сигналите, но не може да ги кодира. Донякъде той прилича на неграмотен човек, който си играе с буквите в наборната каса. Нужен ни е някой, който да го научи да пише, и то с такъв почерк, какъвто жена ви би разбрала.

За известно време той остави Николас да поразмисли, а после каза:

— Вие имате най-големия шанс да намерите разбираем почерк за жена си, защото ви свързват много общи спомени.

Николас посрещна думите му с недоверчиво примигване, но Гортис продължи:

— Или казано конкретно, ние приемаме невралните импулси от лице, което е близко на пациента, усилваме ги, подлагаме ги на обработка и ги препращаме в съответните мозъчни участъци на пациента.

— А ако все пак не ме разбере? — попита Николас.

— Аз наистина не мога да ви дам пълни гаранции за крайния успех, но шансовете са добри. Нямаме друг избор. Нали искате да върнете жена си при себе си?

Николас разбра, че няма право да се колебае.

— Добре — каза той най-сетне. — Какво трябва да правя?

Гортис го отведе до свободната кушетка и го накара да легне на нея. Преди да пъхне глава под металната рамка, Николас още веднъж погледна встрани към Натали, която лежеше на втората кушетка до него. Гърдите й леко се повдигаха и спускаха при дишането; приличаше на заспала. Николас потисна желанието си да я погали и се изпъна върху белия чаршаф.

— Няма нужда да правите нищо друго, освен да затворите очи и да си припомните ситуацията, в която намерихте жена си — каза Гортис. — Започнете с това, когато ви дам знак.

Лоренц закрепи по тялото на Николас голям брой електроди, след което отново насочи вниманието си към апарата. Когато Гортис кимна на Николас, той затвори очи и започна да мисли за това, как бе търсил Натали. Представи си изкачването по хълма, видя я да седи на един голям камък, заговори я, докосна я по рамото и накрая я отнесе обратно във вилата. После зачака. И тъй като нищо не се случваше, той продума, без да отваря очи:

— Сега съм си пак в къщи.

— Можете да отворите очите си — каза Гортис и пристъпи към леглото. В ръцете си държеше спринцовка.

— Апаратът записа всичко. Но за жена ви всичко това е прекалено бавно, понеже нейната темпорална база е максимално съкратена. Моментът като най-краткия различим отрязък от време обикновено трае една двадесета част от секундата при нормалния човек. Но нашите изследвания ни карат да мислим, че при хроностазията този интервал се съкращава до няколко милиардни части от секундата. Логично е да предположим, че всичко, което възприема пациентът, се забавя със същото темпо. Ето защо ще ви направя венозна инжекция с хроностатик, за да може вашата темпорална база да се уеднакви с тази на жена ви. Със записа, който направихме преди малко, ще стимулираме невралните ви импулси, които ще се отправят към жена ви с подходяща скорост.

Той дезинфекцира ръката на Николас и тъкмо се канеше да забие спринцовката, когато Николас го дръпна.

— Момент, значи аз трябва да достигна темпорална база, еднаква с тази на жена ми? — попита той.

Лекарят кимна.

— Следователно ще ми направите инжекция със същата доза?

— О, не, с по-малка, разбира се.

— Но ако аз все пак изключа… като нея?

Гортис се усмихна успокоително.

— Това не може да стане, защото непрекъснато следим мозъчната ви активност на енцефалографа и ще увеличаваме дозата само в рамките, в които не съществува никаква опасност.

Николас бе настроен скептично.

— Сигурен ли сте? — попита той.

— Абсолютно сигурен. — Гортис заби спринцовката в ръката му и я свърза с тънък пластмасов маркуч.

— А какво да правя, когато я намеря?

Гортис каза още нещо като „Всичко ще се нареди от само себе си…“, после лицето му се сля с тавана на стаята в някаква безлична сива маса. На Николас се стори, че за неопределено време се носи из Нищото. След това из сивата маса се появи някаква хълмиста местност. Изсъхнали треви и твърди, чупливи храсти покриваха червената земя.

— Мисля, че го понесе — каза Лоренц. — А сега цялата доза! Включвам.

Гортис се покашля. На челото му бяха избили капки пот.