Брандън Сандърсън
Спиращият войната
На Емили, която каза „да“
Бележка на преводача
Имената на боговете са значещи за облика и ролята им в пантеона на Халандрен:
Уорбрейкър — Спиращият войната
Лайтсонг — Леката песен
Блашуивър — Будещата свян
Калмсиър — Тихата пророчица
Стилмарк — Точният прицел
Мъртгивър — Даряващият смях
Мърсистар — Звездата на милостта
Уедърлав — Любимият на бурята
Лайфблесър — Благославящият с живот
Труткол — Истинният зов
Олмадър — Майката на всички
Хоупфайндър — Намиращият надежда
Страйфлавър — Обичащият разприте
Кайндуиндс — Добрите ветрове
Благодарности
Работата над „Спиращият войната“ беше необичаен процес в някои отношения; можете да прочетете повече за това в моя уебсайт. Достатъчно е да кажа, че имах повече първоначални читатели от обикновено, много от които познавам главно по постовете във форума ми. Опитал съм се да изредя имената на всички тук, но съм сигурен, че ще пропусна някого. Ако сте някой от тези индивиди, пратете ми мейл, без да се притеснявате, и ще се опитаме да ви включим в следващите допечатки.
Първата благодарност е за чудесната ми жена, Емили Сандърсън, за която се ожених, докато писах тази книга. Това е първият ми роман, в който тя имаше голямо съучастие, като поправяше и ми даваше предложения, така че ценя високо помощта й. Също така, както винаги, моят агент Джошуа Билмс и моят редактор Моше Федер свършиха изключително голяма работа по този ръкопис, като го издигнаха от Второто или Третото извисяване поне до Осмото.
В „Тор“ няколко души помогнаха много над задълженията си. Първият е Дот Лин, моят издател, с когото беше страхотно да се работи. Благодаря, Дот! И, както винаги, заслужават да се отбележат неуморните усилия на Лари Йодер, както и изключителната работа на гениалния директор на отдел „Оформление“ на „Тор“, Ирене Гало. Дан Дос Сантос направи корицата на тази книга и силно ви съветвам да погледнете неговия уебсайт и други негови творби, защото смятам, че е един от най-добрите в бизнеса в момента. Също така благодарна дума заслужава Пол Стивънс като моя човек за свръзка за книгите ми.
В специалния отдел „Благодарности“ имаме Джованс3 и Дриймкинг47, Луис Симард, Джеф Криър, Меган Кауфман, телсдж, Меган Хъчинс, Изи Уайтинг, Янси Олдс, Дрю Олдс, Карла Бениън, Ерик Джеймс Стоун, Дан Уелс, Айзък Стюард, Бен Олсън, Грейхаунд, Дементид Джем, Д. Демил, Лорин, Кънтри Бъмкън, Вадия, Ю-Боут, Тяидин, Драгънфлай, птерат, БарбараДж, Шир Хасирим, Дигиталбиас, Спинк Лонгфелоу, емифейс, Ричард „Капитан Горадел“ Гордън, Суигли, Доун Коули, Дрерио, Дейвид Б, Мишел Трамъл, Матю Р Карлин, Оли Табугър, Джон Палмър, Хенрик Них — и несъкрушимия Питър Алстром.
Пролог
„Странно колко много неща започват с хвърлянето ми в затвор“, помисли Вашер.
Стражите се засмяха на нещо и вратата на килията изкънтя зад тях. Вашер се изправи, изтупа прахта от дрехите си, разтри рамото си и изохка.
Долната половина на вратата на килията му беше от здраво дърво, но горната бе с решетки и той можа да види как тримата стражи отвориха голямата му торба и заровиха из вещите му.
Един от тях забеляза, че ги гледа. Беше грамаден звяр с бръсната глава и мръсна униформа, едва опазила ярките жълти и сини цветове на градската стража на Т’Телир.
„Ярки цветове — помисли Вашер. — Ще трябва отново да свикна с тях.“ Във всяка друга държава крещящо жълто и синьо щяха да стоят нелепо на войници. Това обаче беше Халандрен: страна на Завърнали се богове, Безжизнени слуги, БиоХроматични изследвания и — разбира се — цвят.
Едрият страж остави приятелите си да се забавляват с вещите на Вашер и пристъпи бавно към вратата на килията.
— Разправят, че си бил доста корав — рече и го огледа от глава до пети.
Вашер не отвърна.
— Кръчмарят разправя, че си ступал двайсетина души в свадата. — Стражът се потърка по брадичката. — Не ми изглеждаш толкова корав. Все едно, трябваше да помислиш хубаво, преди да посегнеш на жрец. Другите ще изкарат една нощ заключени. Ти обаче… ще виснеш. Бездушен глупак.
Вашер извърна очи. Килията му беше функционална, макар и не особено оригинална. Тънък процеп горе на едната стена пропускаше светлина, каменните стени бяха прогизнали и обрасли с мъх, а в ъгъла гниеше купчина мръсна слама.
— Пренебрегваш ли ме? — попита стражът и се доближи до вратата още повече.
Цветовете на униформата му станаха по-ярки, сякаш бе излязъл на по-силна светлина. Промяната бе едва доловима. На Вашер не му беше останал много Дъх, тъй че аурата му не влияеше много на цветовете около него. Стражът не забеляза промяната в цвета, както не я бе забелязал и в кръчмата, когато с приятелчетата си бяха вдигнали Вашер от пода и го метнаха в колата си. Разбира се, промяната бе толкова лека за неподсилено око, че бе почти невъзможно да се види.