Ако не пратеше в Халандрен една от дъщерите си, щяха да нападнат незабавно. Ако пратеше не която трябва, можеше да се ядосат, но той знаеше, че няма да нападнат. Щяха да изчакат първо да се сдобият с наследник. Това щеше да спечели на Идрис поне девет месеца.
„А ако се опитат да използват Вивена срещу мен, знам, че няма да мога се сдържа да не отстъпя“, помисли Деделин. Срамно беше да си го признае, но в крайна сметка точно това го накара да вземе решението си.
— Вивена, ти няма да отидеш да се омъжиш за бога тиран на враговете ни — заяви Деделин. — Изпращам Сири на твое място.
2.
Сири седеше замаяна в трополящата каляска, а родната й земя ставаше все по-далечна и по-далечна с всяко подрусване и разтърсване.
Два дни бяха минали, а тя все още не проумяваше. Това трябваше да е задачата на Вивена. Всички го знаеха. Идрис беше вдигнал празненство в деня на раждането на Вивена. Бе започнал обучението й от деня, в който бе проходила, учиха я на порядките на дворцовия живот и политика. Фафен, втората дъщеря, също бе взимала уроците в случай, че Вивена умре преди деня на сватбата. Но не и Сири. Тя беше излишната. Незначителната.
Вече не.
Надникна през прозорчето. Баща й беше пратил най-хубавата каляска на кралството — с почетна гвардия от двайсет войници — да я откара на юг. Това, в добавка със стюарда и няколкото млади слуги, бе най-величествената процесия, която Сири бе виждала. Граничеше с пищност, което щеше да я възбуди, ако не я отдалечаваше от Идрис.
„Не трябваше да е така — помисли си тя. — Изобщо не трябваше да става така!“
Но ставаше.
Всичко беше абсолютно объркано. Каляската подскачаше, а тя само седеше изтръпнала. „Можеше поне да ме оставят да яздя, вместо да ме принуждават да седя в тази каляска“, каза си. Но това, за жалост, нямаше да е подобаващ начин да влезе в Халандрен.
Халандрен.
Усети как косата й побеля от страх. Пращаха я в Халандрен, кралство, което народът й проклинаше с всеки втори дъх. Нямаше да види баща си задълго, ако изобщо го видеше пак. Нямаше да си говори с Вивена или да слуша учителите, или да я гълчи Маб, или да язди кралските коне, или да търси цветя в пустошта, или да работи в кухните. Щеше да…
Да се омъжи за Бога крал. За Ужаса на Халандрен, чудовището, което така и не беше поело жив дъх. В Халандрен властта му бе абсолютна. Можеше да заповяда екзекуция когато му хрумне.
„Аз ще съм в безопасност, нали? Ще съм негова съпруга.
Съпруга. Женят ме.“
„О, Аустре. Боже на Цветовете…“ — помисли тя и й призля. Присви крака към гърдите си — косата й бе толкова побеляла, че сякаш светеше — и легна на седалката. Не беше сигурна дали люшкането, което усещаше, е от собственото й треперене, или от каляската, която неумолимо я отнасяше на юг.
— Мисля, че трябва да премислиш решението си, татко — заяви спокойно Вивена, седнала почтително — както беше обучена — с ръце в скута.
— Мислил съм и съм премислил, Вивена — отвърна крал Деделин и махна с ръка. — Решил съм го.
— Сири е неподходяща за тази задача.
— Ще се справи чудесно — отвърна баща й, забил поглед в някакви документи на писалището си. — Трябва само да роди бебе. Сигурен съм, че е „подходяща“ за тази задача.
„А моето обучение? — помисли Вивена. — Двайсет и две години подготовка? Какво значи това, щом единственият смисъл в изпращането е било да се осигури подходяща утроба?“
Поддържаше косата си черна, гласа си — ведър, лицето — спокойно.
— Сири сигурно е объркана — заяви тя. — Не мисля, че е емоционално способна да се справи с това.
Баща й вдигна глава. Косата му леко изсветляваше към червено — черното се отцеждаше като боя, изтичаща от платно. Издаваше раздразнението му.
„По-притеснен е от заминаването й, отколкото е готов да признае.“
— Това е за доброто на народа ни, Вивена — заговори той, докато се мъчеше — с видимо усилие — отново да направи косата си черна. — Ако има война, ще си нужна на Идрис тук.
— Ако има война, какво ще стане със Сири?
Баща й замълча. Накрая отрони:
— Може би няма да има.
„Аустре… — помисли Вивена стъписано. — Той не го вярва. Смята, че я е изпратил на смърт.“
— Знам какво мислиш — каза баща й и тя отново го погледна в очите. Толкова строги. — Как можах да избера едната пред другата? Как можах да пратя Сири да загине и да те оставя тук да живееш? Не го направих заради лично предпочитание, каквото и да си мислят хората. Направих това, което ще е най-добре за Идрис, когато тази война дойде.
Когато тази война дойде. Вивена го погледна твърдо.