Просто е прекършен. Наранен. По-лошо и от мен.“
— Изтезаването ми няма да я върне — каза Вашер.
Дент се обърна, с помръкнали очи.
— Да. Няма. — Държеше поредния нож.
Жреците бутаха Сири по коридорите на двореца. От време на време минаваха покрай трупове по тъмните черни проходи и все още се чуваха звуци от бой.
Какво ставаше? Някой нападаше двореца. Но кой? За миг я обзе надежда, че са нейни хора — войници на баща й, дошли да я спасят. Отхвърли веднага тази мисъл. Мъжете, които се противопоставяха на жреците, използваха Безжизнени. Това изключваше Идрис.
Беше някой друг. Трета сила. И искаха да я освободят от жреците. Призивите й за помощ може би нямаше да останат нечути. Но къде я водеха Трилидийс и хората му?
Белите ръкави на роклята й изведнъж започнаха да преливат от цветове и тя вдигна глава с надежда, щом влязоха в поредната стая. Богът крал стоеше там, обкръжен от жреци и войници.
— Сузеброн! — извика тя и се помъчи да се издърпа от похитителите си.
Той пристъпи към нея, но един от стражите го хвана за ръката и го дръпна назад. „Те го докосват — помисли Сири. — Всякакво подобие на почит си е отишло. Вече нямат нужда от преструвки.“
Богът крал погледна намръщено ръката си. Опита се да я издърпа, но друг войник пристъпи към него и също го хвана. Сузеброн го погледна объркано, след това погледна Сири.
— Аз също не разбирам нищо — каза тя.
— Благословени да са Цветовете! — викна Трилидийс. — Бързо, трябва да тръгваме. Тук не е безопасно.
— Трилидийс — викна ядосано Сири. — Какво става?
Той тръгна, без да й обърне внимание.
— Аз съм вашата кралица. Ще отговориш на въпроса ми!
За нейна изненада той спря. Обърна се и я погледна раздразнено.
— Безжизнени са нападнали двореца, Съсъд. Опитват се да стигнат до Бога крал.
— Това и сама го разбрах, жрецо — каза рязко Сири. — Кои са те?
— Не знам — отвърна Трилидийс и извърна очи. В този момент отвън се чу крясък, последван от шум на битка.
— Трябва да тръгваме — каза Трилидийс на един от другите жреци. Бяха може би десетина в стаята, с още шестима войници. — Дворецът има твърде много входове и коридори. Много лесно ще ни обкръжат.
— Задният изход? — попита другият жрец.
— Ако можем да стигнем до него — отвърна Трилидийс. — Къде е подкреплението, за което настоях?
— Няма да дойдат, ваша милост — каза нов глас. Сири се обърна и видя Сини пръсти, с изпито лице, да влиза през отсрещната врата с двама ранени войници. — Врагът е завзел източното крило и настъпва насам.
Трилидийс изруга.
— Трябва да заведем негово величество на безопасно място! — каза Сини пръсти.
— Знам го много добре — сряза го Трилидийс.
— Ако източното крило е паднало — намеси се друг жрец, — няма да можем да се измъкнем натам.
Сири гледаше безпомощно и се опитваше да привлече вниманието на Сини пръсти. Той засече погледа й, кимна й скришом и се усмихна.
— Ваша милост — каза Сини пръсти. — Можем да се измъкнем през тунелите.
Шумът от боя се приближаваше. На Сири й се стори, че идва буквално отвсякъде.
— Може би — каза Трилидийс, докато един от жреците му притича към вратата и надникна навън. Войниците, които бяха дошли със Сини пръсти, бяха седнали до стената, целите плувнали в кръв. Единият като че ли не дишаше.
— Трябва да тръгваме — каза припряно Сини пръсти.
Трилидийс мълчеше. После отиде до войниците и взе меча на единия.
— Добре. Джендрен, вземи половината ни войници и иди със Сини пръсти. Отведете негово величество на безопасно място. — Погледна Сини пръсти. — Стигнете до пристана, ако можете.
— Да, ваша милост — отвърна Сини пръсти, видимо облекчен.
Жреците пуснаха Бога крал и той се втурна към Сири и я прегърна. Тя също го прегърна. Мъчеше се да разбере какво става.
Сини пръсти. Да тръгнат с него беше логично — погледът му издаваше, че има план как да спаси нея и Бога крал, да ги измъкне от ръцете на жреците. И все пак… Нещо като че ли не беше наред.
Един от жреците подбра трима войници, отидоха в другия край на стаята и надникнаха навън. После махнаха на Сири и на Бога крал. Другите жреци взеха оръжията от мъртвите стражи и тръгнаха с Трилидийс.
Сини пръсти задърпа Сири за ръката.
— Хайде, кралице — зашепна й. — Обещах ви. Да се махнем от тази бъркотия.
— А жреците? — попита тя.
Трилидийс я погледна през рамо.
— Глупаво момиче. Върви! Нападателите идват. Ще се оставим да ни видят и ще ги отведем в друга посока. Ще предположат, че знаем къде е Богът крал. — Жреците с него не изглеждаха обнадеждени. Ако — когато — ги хванеха, щяха да ги избият.
— Хайде! — изсъска Сини пръсти.