Тя погледна Сузеброн. Жреците му се държаха с него като с дете — отдаваха му почит, но явно не помисляха да го питат за мнение. Той, от своя страна, стоеше с ръка на рамото й. Мислеше трескаво — тя го виждаше в очите му. Но нямаше на какво да пише, за да сподели мислите си с нея.
— Съсъд — заговори Трилидийс. — Трябва да знаете нещо.
Тя го погледна.
— Колебая се дали да ви го кажа, след като не сте жрец, но… Ако оцелеете, а ние не…
— Кажи — заповяда му тя.
— Не можете да заченете дете от Бога крал — каза той. — Като всички Завърнали се, той е неспособен да бъде баща. Все още не сме научили как първият Завърнал се е успял да създаде дете преди всички онези години. Всъщност…
— Всъщност дори не мислите, че е могъл — довърши тя. — Смятате, че кралският род е фалшификация.
„Разбира се, жреците ще оспорват кралското родословие, произлизащо от Първия Завърнал се. Не биха искали да признаят претенцията на Идрис за трона.“
Той се изчерви.
— Важното е какво вярват хората. Все едно, ние… имаме дете…
— Да — прекъсна го Сири. — Завърнало се дете, което ще направите следващия Бог крал.
Той я погледна изумено.
— Вие знаете?
— Канехте се да го убиете, нали? — изсъска тя. — Взимате Дъха на Сузеброн и го оставяте мъртъв!
— Цветове, не! — възкликна Трилидийс. — Как… как сте могли дори да го помислите? Не, никога не бихме направили такова нещо! Съсъд, Богът крал трябва само да отдаде съкровището от Дихания, които съхранява, да ги вложи в следващия Бог крал и след това може да преживее остатъка от живота си — стига да пожелае — в мир. Сменяме Боговете крале всеки път, щом се Завърне бебе. Това е нашият знак, че предишният Бог крал е изпълнил дълга си и трябва да му се позволи да преживее остатъка от живота си, без да носи това ужасно бреме.
Сири го погледна скептично.
— Това е глупаво, Трилидийс. Ако Богът крал отдаде Дъха си, ще умре.
— Не, има начин — отвърна жрецът.
— Би трябвало уж да е невъзможно.
— Ни най-малко. Помислете. Богът крал има два източника на Дъх. Единият е вътрешно присъщият му божествен Дъх — този, който го прави Завърнал се. Другият е Дъхът, даден му като Съкровището на Миротвореца, петдесет хиляди Дъха. Това той би могъл да използва като всеки Пробуждащ, стига да внимава какви Заповеди използва. Също така би могъл да преживее много лесно, като всеки Завърнал се, без него. Всички други богове биха могли да направят същото, ако се сдобият с повече Дъх от единия седмично, който ги поддържа. Биха могли да ги поемат по един седмично, разбира се, но да ги трупат и междувременно да използват това, което е в повече.
— Но го криете от тях — каза Сири.
— Не точно крием — каза жрецът. — Въпросът не се е поставял. Защо Завърналите се да се интересуват от Пробуждането? Имат всичко, което им е нужно.
— Освен знание — каза Сири. — Държите ги в пълно неведение. Изненадана съм, че не сте отрязали езиците на всички, за да опазите скъпоценните си тайни.
Трилидийс я изгледа твърдо.
— Продължавате да ни съдите. Правим каквото правим, защото трябва да го направим, Съсъд. Силата, която той държи в онова Съкровище — петдесет хиляди Дъха, — би могла да унищожи цели кралства. Това е твърде мощно оръжие. Единствената, божествена мисия, която ни е поверена, е да го пазим и да не позволим да бъде използвано. Ако армията на Калад някога се върне, ние…
От близката стая се чу шум. Трилидийс погледна с тревога натам, а ръката на Сузеброн още по-здраво стисна рамото на Сири.
— Трилидийс — каза тя твърдо. — Трябва да знам. Как? Как може Сузеброн да отдаде Дъха си? Той не може да изрече никаква Заповед!
— Аз…
Няколко Безжизнени нахлуха през вратата отляво. Жрецът й извика да бяга, но зад тях нахлуха още няколко същества. Сири изруга, сграбчи ръката на Сузеброн и го задърпа към трета врата. Бутна я и я отвори.
От другата страна стоеше Сини пръсти, с още Безжизнени зад него.
Жегна я ужас и тя отстъпи назад. Чу зад себе си трясък на оръжия, но не можеше да откъсне очи от Безжизнените, които заобиколиха Сини пръсти и закрачиха към нея и Сузеброн. Богът крал извика — безсловесен стон на ярост.
И тогава дойдоха жреците. Хвърляха се пред Безжизнените, опитваха се да ги изтласкат назад, опитваха се отчаяно да защитят своя Бог крал. Сири се вкопчи в съпруга си, докато пред очите й безчувствените воини със сиви лица избиваха жреците. Жрец след жрец скачаше на пътя им, някои с оръжия, други махаха с голи ръце в безпомощна атака. Видя как Трилидийс стисна зъби. Очите му бяха изпълнени с ужас, когато се втурна напред, за да спре един от Безжизнените. Умря като другите. Тайните му умряха с него.