Тонк Фах дремеше в ъгъла. Дент, който държеше окървавен нож, се обърна, щом Вивена скочи на пода. Пълното му стъписване, щом я видя, само по себе си изплащаше всичко, което бе изтърпяла. Тя хвърли едното въже към него, другото към Тонк Фах и нападна.
Дент реагира моментално и посече въжето още във въздуха. Парчетата се заизвиваха и загърчиха, но не бяха достатъчно дълги, за да сграбчат нещо. Онова, което излетя към Тонк Фах обаче, улучи. Той извика и се събуди, докато то се увиваше около лицето и врата му.
Вивена спря до люшкащото се тяло на Вашер. Дент беше извадил меча си — наистина светкавично. Тя преглътна, извади своя и го вдигна пред себе си, както я беше учил Вашер. Дент спря повече учуден, отколкото изненадан.
Това се оказа достатъчно. Тя замахна — не към Дент, а към въжето, на което бе увиснал Вашер. Преряза го и той падна, а Дент нападна и върхът на оръжието му прониза рамото й.
Тя се свлече на пода и изохка от болка.
Дент отстъпи назад.
— Е, принцесо — изръмжа през зъби. — Не очаквах да те видя.
Тонк Фах изхърка — въжето се стягаше около врата му и го душеше.
Болката в рамото някога щеше да я е обезсилила. Но след боя, който бе изтърпяла на улиците, й се стори някак позната. Вивена вдигна глава и погледна Дент в очите.
— Спасяване ли трябваше да е това? — попита Дент. — Защото, честно казано, не съм много впечатлен.
Тонк Фах падна заедно със стола, на който седеше. Дент хвърли поглед към него, после отново погледна Вивена. Последва миг тишина, нарушавана само от пъшкането на Тонк Фах. Най-сетне Дент изруга и скочи да среже въжето от врата на приятеля си.
— Добре ли си? — попита Вашер до нея. Гласът му прозвуча изненадващо твърдо.
Тя кимна.
— Ще изпратят Безжизнени срещу отечеството ти — каза той. — Не го знаех. Не знам и кой стои зад това, но мисля, че печелят битката за двореца.
Дент сряза въжето около гърлото на Тонк Фах.
— Бягай оттук — каза Вашер на Вивена. — Върни се при хората си, кажи им да не се бият с Безжизнените. Трябва да избягат през северните проходи и да се скрият в планините. Не се бийте и не вкарвайте други кралства във войната.
Вивена погледна Дент, който пляскаше Тонк Фах по лицето, за да го свести. После затвори очи.
— Твоят Дъх към моя — промълви и върна Дъха от пискюлите на ръката си към многото, което бе съхранила в себе си. Отпусна ръка на рамото на Вашер.
— Вивена…
— Моят живот към твоя — каза тя. — Моят Дъх става твой.
Светът й помръкна. Вашер до нея изохка и започна да се гърчи от подарения Дъх. Дент се надигна и се обърна рязко.
— Ти го направи, Вашер — прошепна Вивена. — Много по-добър си от мен.
— Упорита жена — изпъшка Вашер, докато надмогваше гърчовете. Пресегна се, сякаш за да й върне Дъха, но забеляза Дент.
Дент се усмихна и вдигна меча си. Вивена притисна ръка на рамото си да спре кръвта и бавно запълзя към прозореца — макар че без Дъх не беше сигурна какво ще направи там.
Вашер се надигна и взе меча й. Беше само по плувналите си в кръв дълги до коленете долни гащи, но стоеше здраво. Бавно уви въжето, от което беше висял, около кръста си, оформяйки характерния колан.
„Как го прави? — помисли тя. — Откъде идва силата му?“
— Трябваше да те резна повече — каза Дент. — Но твърде много се наслаждавах.
Вашер изсумтя и затегна въжето. Дент изчакваше, сякаш предвкусваше нещо.
— Винаги съм намирал за странно, че ни тече кръв — каза Дент. — Може да сме по-силни, може да живеем по-дълго, но смъртта ни е същата.
— Не е същата — отвърна Вашер и вдигна меча на Вивена. — Други мъже умират с много повече чест от нас, Дент.
Дент се усмихна и Вивена видя възбудата в очите му. „Твърдеше, че не е възможно Вашер да е надвил приятеля му, Арстийл, в дуел. Иска да се бие с Вашер. Иска да докаже на себе си, че Вашер не е толкова добър като него.“
Мечовете изсвистяха. И след първата бърза размяна на удари Вивена разбра, че двубоят няма да е равностоен. Дент явно беше по-добрият. Може би беше заради раните на Вашер. Може би беше заради нарастващия гняв, който тя видя в очите на Вашер, докато се биеше, гняв, отслабил способността му да е спокоен и сдържан. Може би беше просто защото Вашер съзнаваше, че не е толкова добър като Дент. Но докато ги гледаше, осъзна, че Вашер ще загуби.
„Не направих всичко това просто за да умреш!“, помисли тя и се надигна, за да се опита да му помогне.
Една ръка я натисна надолу.
— А, не — каза Тонк Фах, надвиснал над нея. — Това с въжето беше хубав трик между другото. Много хитро. И аз знам няколко трика с въжета. Знаеш ли, че с въже можеш да изгориш плътта на човек? — Усмихна се и се наведе към нея. — Наемнически хумор, принцесо.