Наметалото леко се плъзна от рамото му и докосна бузата й.
„Не може да бъде — помисли тя. — Аз се измъкнах от него. Опитах се да Пробудя наметалото му, но използвах погрешна Заповед. Възможно ли е да е толкова глупав, че да продължава да го носи?“
Погледна през рамо. Вашер беше притиснат към отсрещната стена, към прозореца, и едва се бранеше. По пода капеха кървави капки. Дент настъпи отново и Вашер се качи на масата до стената, за да заеме по-висока позиция.
Тя отново погледна Тонк Фах. Наметалото му продължаваше да докосва лицето й.
— Твоят Дъх към моя — каза тя.
Дъхът бликна внезапно, желан и изпълнен с живот.
— Какво? — възкликна Тонк Фах.
— Нищо. Просто… Нападни и задръж Дент!
С изречената Заповед, с излъчения образ, наметалото затрепери. Ризата на Тонк Фах се изцеди от цвят, а очите му се разшириха от изненада. Наметалото изведнъж изплющя във въздуха, дръпна го рязко настрани и той отхвърча от нея.
„Точно затова аз съм принцесата, а ти си наемник“, помисли тя злорадо и се превъртя на пода.
Тонк Фах извика. Дент рязко се обърна и изрева, щом Тонк Фах се натресе в него.
Дент политна назад, блъсна се във Вашер и двамата излетяха към стената като таран. Тонк Фах изпъшка. Дент изруга.
А Вашер изхвърча през прозореца.
Вивена примига изненадано. Не точно това беше искала.
Дент посече наметалото и избута Тонк Фах от себе си.
За миг стаята затихна.
— Доведи отряда на Безжизнените! — изрева Дент. — Веднага!
— Мислиш ли, че ще оживее? — попита Тонк Фах.
— Той току-що изхвърча от прозорец на третия етаж и пада като камък към сигурна смърт — изръмжа Дент. — Разбира се, че ще оживее! Прати отряда на предната порта да го задържат! — Обърна се към Вивена. — Голяма беля си, принцесо. Направо не е за вярване.
— Често ми го казват напоследък — отвърна тя.
Беше твърде изтощена, за да се уплаши, както може би трябваше.
Вашер падаше. „За малко — помисли с отчаяние. — За малко да го довърша!“
Дръпна въжето от кръста си, с живата сила на Дъха на Вивена, който го беше изпълнил.
— Сграбчи неща — Заповяда, перна с въжето във въздуха и извлече цвят от зацапаните си с кръв гащи. Те посивяха, а въжето се уви около една каменна издатина на стената на двореца, стегна се здраво и той се плъзна по абаносовочерните блокове, забавил падането си.
— Твоят Дъх към моя — извика Вашер, докато забавяше. Въжето се опъна и той стъпи на първия блок. — Стани мой крак и ми дай сила! — заповяда Вашер и извлече цвят от кръвта по гърдите си. Въжето се усука надолу и се уви около крака и стъпалото му. Той скочи на по-долния блок и опънатото въже и странните му, нечовешки мускули поеха тежестта на удара.
Още четири скока и беше на земята. Отряд войници стояха сред няколко трупа при входната порта и гледаха объркано. Вашер скочи към тях. Безцветна прозрачна кръв закапа от кожата му, докато връщаше Дъха си от въжето.
Грабна меча на един паднал войник. Нямаше време, нито търпение за учтивости. Връхлетя и посече няколко противници бързо и ефикасно. Не беше добър колкото Дент, но се беше упражнявал много, много дълго.
За жалост войниците бяха много. Дори твърде много. Вашер изруга, завъртя се, повали още един, наведе се, плесна ръка на кръста му и пъхна пръст към цветната долна риза.
— Бий се за мен все едно съм аз — Заповяда и изцеди долната риза до сиво. Завъртя се и отби връхлитащия меч. Друг посече към него от едната страна, и още един. Не можеше да отбие всичките.
Във въздуха блесна меч и блокира едно от оръжията, което щеше да го посече. Ризата и панталоните на мъртвия се бяха изхлузили и стояха прави, стиснали меча. Нападнаха, все едно ги командваше невидим дух в тях, отбиваха и атакуваха ловко. Вашер застана с гръб към творението си. При първата възможност направи още едно, като изцеди и последния Дъх от себе си.
Продължиха да се бият тримата, Вашер и Пробудените с дъха му дрехи. Пазачите ругаеха, вече много по-нащрек.
В този момент нахлу отряд от петдесетина Безжизнени.
„Цветове!“, помисли Вашер. Изръмжа от гняв, посече и свали още един войник.
„Цветове, Цветове, Цветове!“
„Не трябва да кълнеш — каза глас в главата му. — Шашара каза, че това е зло.“
Вашер се извърна рязко. Тънка линия черен дим се процеждаше под затворените врати на двореца.
„Няма ли да ми благодариш? — каза Нощна кръв. — Дойдох да те спася.“
Едните дрехи паднаха — единият крачол бе посечен в коляното. Вашер се пресегна да извлече Дъха от другите дрехи, след което стъпи на падналите и си върна Дъха и от тях. Войниците вече отстъпваха предпазливо — оставяха битката на Безжизнените.