И в този кратък миг Вашер се втурна към вратите на двореца. Натресе рамо в тях, отвори ги и налетя в преддверието.
На пода лежаха мъртви поне десетина мъже. Нощна кръв стърчеше от гърдите на един, дръжката сочеше към небето, както обикновено. Вашер се поколеба само за миг. Чуваше връхлитащите зад него Безжизнени.
Сграбчи дръжката на Нощна кръв и го измъкна — ножницата остана забита в трупа.
Острието плисна във въздуха гъста черна вълна. Димът се заизвива, една част се заиздига нагоре, друга потече на вада към пода и закапа като черна кръв.
„Унищожи! — прогърмя в главата му гласът на Нощна кръв. — Злото трябва да бъде унищожено!“ Болка прониза ръката на Вашер и той усети как Дъхът му изтича, засмукан в оръжието, за да утоли глада му. Ваденето на оръжието от ножницата имаше ужасна цена, но в този момент наистина му беше все едно. Обърна се с гняв срещу Безжизнените и нападна.
Всяко същество, което поразяваше с меча, мигновено лумваше и се превръщаше в дим. Само една драскотина и телата се разпадаха като хартия, погълната от невидим огън, и оставяха след себе си само черни петна във въздуха. Вашер се вихреше сред тях, удряше с ярост и убиваше Безжизнен след Безжизнен. Черният дим вреше около него, а ръката му се гърчеше от болка, докато подобните на жили пипала пълзяха нагоре от дръжката и около китката му — като черни кръвоносни съдове, които полепваха по кожата и изпиваха Дъха му.
За няколко минути Дъхът, който му бе отдала Вивена, се смали наполовина. Но през тези няколко минути бе унищожил всичките петдесет Безжизнени.
Войниците отвън бяха замръзнали и гледаха вторачено. Вашер стоеше сред врящата маса от гъст абаносовочерен дим, който бавно се заиздига във въздуха — единственото останало от петдесетте същества, които бе унищожил.
Войниците побягнаха.
Вашер изкрещя и връхлетя към страничната стена на стаята. Заби Нощна кръв в стената. Камъкът се разпадна също като плътта преди малко и се изпари. Той излетя през разсипващия се черен дим и нахлу в следващата стая. Не потърси стълбище. Просто скочи на една маса и заби Нощна кръв през тавана.
Десет стъпки от тавана изчезнаха. Тъмен, подобен на мъгла дим запада около него като капки боя. Вашер Пробуди отново въжето си, метна го нагоре и се издърпа на следващия етаж. След миг го направи отново и се озова на третия.
Завъртя се рязко, посече през стените и затича с рев към Дент. Болката в ръката му беше невероятна, а Дъхът му се изцеждаше с тревожна бързина. Щом свършеше, Нощна кръв щеше да го убие.
Всичко наоколо ставаше все по-размътено. Той посече последната стена и намери стаята, където го бяха изтезавали.
Беше празна.
„Унищожи… злото…“, каза в ума му Нощна кръв, вече не приятелски. Прогърмя като заповед. Ужасен, нечовешки глас. Колкото по-дълго Вашер държеше меча, толкова по-бързо той изцеждаше Дъха му.
Задъхан, Вашер го захвърли настрани и падна на колене. Мечът се плъзна и изрови в каменния под бразда, от която лъхна черен дим.
Вашер потрепери. Черните жили по кожата му бавно избледняха. Беше му останал Дъх едва колкото да стигне до Първото извисяване. Още няколко секунди и Нощна кръв щеше да е изсмукал всичко.
Нещо падна на каменния под до него. Меч. Вашер вдигна глава.
— Стани — каза Дент и го изгледа твърдо. — Да довършим онова, което започнахме.
57.
Сини пръсти поведе Сири — задържана от няколко Безжизнени — нагоре към четвъртия етаж. Последният етаж.
Влязоха в зала, украсена с прекалено ярки дори за Халандрен цветове.
„Всички Безжизнени в града са под властта на Сини пръсти и неговите писари — помисли тя. — Но и преди това писарите имаха голяма власт над бюрокрацията и делата на кралството. Дали халандренците съзнават, че се обричат на гибел, като поверяват такива низши — но важни — постове на хората на Пан Кал?“
— Сънародниците ми няма да паднат в този капан — каза Сири, докато я водеха през залата. — Няма да се бият с Халандрен. Ще се оттеглят през проходите. Ще намерят убежище в планинските долини в някое от външните кралства.
В дъното на залата се издигаше черен каменен блок, изваян като олтар. Сири се намръщи. Отзад в залата влязоха други Безжизнени — носеха труповете на няколко жреци. Сред тях и тялото на Трилидийс.
Сини пръсти се обърна към нея и каза:
— Ще се погрижим да се разгневят. Повярвай ми. Когато всичко това свърши, принцесо, Идрис ще се бие, докато или той, или Халандрен не бъде унищожен.
Хвърлиха някого в килията до Лайтсонг и той вдигна уморено очи. Още един Завърнал се. Кого от боговете бяха пленили?