Цялата зала лумна от цветове, белите камъни запращяха и започнаха да се цепят като светлина през призма. Вратите към залата изригнаха. Гърчеща се маса от цветни платове се изстреля през тях като безброй пипала на разгневено морско чудовище. Кипяха и се къдреха и Сири разпозна в тях пана, килими и дълги ивици коприна от дворцова украса.
Пробуденият плат изпердаши Безжизнените на една страна, заизвива се около тях и ги запокити във въздуха. Жреци завикаха, щом излетяха нагоре, а една дълга тънка ивица виолетов плат изплющя напред и се уви около ръката на Сини пръсти.
Врящата маса заприижда кипнала и Сири най-сетне успя да види фигурата, крачеща сред нея. Мъж с колосални пропорции. Черна коса, бледо лице, млад на външност, но на огромна възраст. Сини пръсти понечи да забие ножа в гърдите на Сири, но Богът крал вдигна ръка и каза с ясен глас:
— Спри!
58.
Вратата на мазето се отвори и Вивена вдигна глава.
Влезе Вашер. Влачеше Нощна кръв в сребърната му ножница.
Развърза парцала на устата й.
— Крайно време беше — подхвърли тя.
Той се усмихна уморено и каза:
— Никакъв Дъх не ми е останал. Много трудно ми беше да те намеря.
— Къде се е дянал всичкият? — попита тя, докато той развързваше въжетата на ръцете й.
— Нощна кръв изгълта повечето.
„Не му вярвам — каза весело Нощна кръв. — Аз… всъщност не помня какво стана. Но избихме много зло.“
— Ти си го извадил? — попита Вивена, докато Вашер развързваше краката й.
Вашер кимна.
Вивена потърка ръцете си.
— А Дент?
— Мъртъв е — отвърна Вашер. — Помен няма от Тонк Фах, нито от жената, Бижутата. Мисля, че са взели парите и са избягали.
— Значи се свърши?
Вашер кимна, седна до нея и отпусна глава на стената.
— И ние загубихме.
Тя се намръщи.
— В смисъл?
— Дент беше нает от писари от Пан Кал — каза Вашер. — За да предизвикат война между Идрис и Халандрен, с надеждата, че това ще отслаби двете кралства и ще позволи на Пан Кал да спечели независимост.
— И какво? Нали вече е мъртъв.
— Също и жреците, които държаха Заповедните фрази за Безжизнените. Но те вече са пратили войските. Безжизнените напуснаха града преди час и поеха към Идрис.
Вивена го изгледа втрещено.
— Цялата тази борба, всичко, което стана с Дент, беше второстепенно — каза Вашер. — Отвлече вниманието ни. Не можах да стигна до Безжизнените навреме. Войната започна. Няма как да я спрем.
Сузеброн водеше Сири през двореца. Беше я прегърнал. Около тях се извиваха и кръжаха стотици ивици платове.
Дори при толкова много Пробудени неща Сузеброн все още имаше достатъчно Дъх, за да накара всеки цвят, покрай който минаваха, да блесне. Това, разбира се, не беше в сила за много от камъните, които подминаваха. Макар големи части от зданието все още да бяха черни, поне половината камък беше побелял.
Не просто сивото от обичайното Пробуждане. Бяха станали костенобели. И реагираха на невероятната му БиоХрома, пречупваха се в цветове. „Като в кръг сякаш — помисли тя. — Цветно, после бяло, след това — отново в цвят.“
Заведе я в една стая и тя видя това, което й беше казал, че ще види. Писари, задушени и премазани от килимите, които беше пробудил, решетки, изтръгнати от зида, разбити стени.
Сред отломките лежаха два трупа. Единият беше на Блашуивър, плувнал в кръв, с лице към пода. Другият беше на Лайтсонг, цялото му тяло изцедено от цвят — като на Безжизнен.
Очите му бяха затворени все едно спеше в мир. До него седеше мъж — висшият му жрец — и държеше главата на бога в скута си.
Жрецът вдигна глава. Усмихна се, но тя видя сълзи в очите му.
— Не разбирам — промълви Сири и погледна Сузеброн.
— Лайтсонг отдаде живота си, за да ме изцери — каза Богът крал. — Някак си разбра, че езикът ми е изтръгнат.
— Завърналите се могат да изцерят един човек — каза жрецът и сведе поглед към бога си. — Техен дълг е да решат кого и кога. Според някои се връщат точно затова. Да дадат живот на един човек в нужда.
— Така и не го познавах — каза Сузеброн.
— Беше много добър — промълви Сири.
— Осъзнавам го. Макар изобщо да не говорихме, беше толкова благороден, че умря, за да мога аз да живея.
— Удивителното е, че го направи два пъти — каза жрецът с усмивка.
„Каза ми, че в крайна сметка не мога да завися от него — помисли Сири и се усмихна тъжно. — Май ме излъга. Колко типично за него.“
— Хайде — подкани я Сузеброн. — Трябва да съберем каквото е останало от жреците ми. И да намерим начин да спрем армиите ми да не унищожат твоя народ.
— Трябва да има начин, Вашер — каза Вивена.