— Ако се окажете прав, Кай, шансовете са значителни.
— Напротив. Само ако има мъж и той е тук, шансовете са добри.
— Смятах я за съвсем подходяща — замислено каза Лиевен — И няма да създава проблеми при окончателната раздяла.
— Вие сте практичен човек — похвали го Кай. — Винаги е за предпочитане да се започне с умерена страст и да се вземат нужните мерки за сигурност, преди влакът на чувствата да се спусне по надолнището. Фантастична практичност!
Лиевен се облегна удобно.
— Дълъг житейски опит.
Кай го апострофира:
— Знам, знам, той ви е научил предварително да поставяте граници на всяко чувство, защото причините за катастрофите, особено тук, са от огромно значение. Но това не се харесва — яснота и студена предпазливост.
— За да може да се направи цялостна оценка на човешкото същество, онова, което наричате предпазливост, носи друго име: познание; разумно, предвиждащо познание.
— Вашето познание се отнася доста строго към началните стъпки. Имате отлични възгледи за края. Надявам се, че имате подобни непогрешими методи и за началото. Днешното преживяване водеше до евентуална нещастна плячка.
Лиевен смигна:
— Продължението на нещата е така просто, че би могло да се даде за нагледен пример в училище, за разработване на учебен проект за начинаещи. Смятам да се откажа и да я предоставя на Холщайн.
— Кой е Холщайн?
— Днес ще кара за нас в ралито — трийсет и две годишен, превъзходен на волана, но иначе — идеалист. Обещаващи заложби, умее да следи като ловджийско куче, гони плячката, но е слаб ловец.
— Установявам, че през двете години, в които не сме се виждали, сте станали дори великодушен. Чудесна промяна!
Не е постоянно състояние, а не бива да се пропуска и фактът, че при мен разумът и великодушието вървят ръка за ръка, и великодушието надделява единствено там, където се съмнявам в себе си.
— С такова мислене сигурно рядко имате повод за съжаление.
— Та нали това е целта му. Егоизъм, приел изражението на благородство и човечност, за да не засегнеш останалите.
Въздухът стана хладен. Храстите на улицата бяха дотолкова набити с прах, че приличаха на гипсови отливки. Между небето и земята висеше облак прах, който на талази се разстилаше над полето. Колите профучаваха една след друга по улицата в посока на магистралата за Монца.
Слънцето проби през облаците. Така изглеждаше още по-непрогледно. На няколко километра от магистралата бягащите коли се превръщаха във верига, която се разкъсваше едва на паркингите.
Трибуните бяха заети, излъчваха неспокойно очакване, подобно на всяко място, пълно с хора — независимо дали е театър или писта — треска, която обладава всеки, попаднал там. Плющяха знамена, рекламни балони висяха във въздуха и невидими мотори заплашително ръмжаха на старта.
Лиевен бе изненадан от пълните трибуни. Тръгна с Кай към склада за резервни части, за да открие щанда на своя завод. Там цареше объркване. Монтьорите се бяха скупчили и трескаво обсъждаха нещо. Един младеж се насочи бързо към Лиевен. Лявата му ръка беше бинтована.
— Ей, Холщайн, какъв е този бинт? — извика Лиевен и ги запозна с Кай.
— Притиснах си ръката.
— Но с този бинт не можете да шофирате. Какво ще правим сега? — Лиевен се втренчи в стегнатия бинт. — Как стана?
— Исках още веднъж да проверя смазването на колата, повдигнах задните гуми, като по този начин явно съм изкривил крика; защото докато смазвах, колата се изплъзна и колелото ме удари по ръката.
— И?
— Само е контузена, не е страшно. Ще карам.
Лиевен ядосано поклати глава. Холщайн се усмихна притеснено.
— Ще мога, повярвайте ми! Ще управлявам основно с лявата ръка. Мога да карам добре и с лявата, така че дясната няма да ми е нужна. Освен това за спирачките и при потегля нето изковахме една кука. Ще я вържа с ремък за лакътя, така че ще действа като истинска ръка.
Тай извади куката и направи демонстрация. С малко страх, но и с надежда погледна към Лиевен. После се обърна за подкрепа и към Кай.
— Признайте, че е лесно. На такава равна писта, нищо не би могло да се случи.
Лиевен се чудеше да се смее ли, или да плаче.
— Моите уважения към гениалната ви кука! Много полезно откритие и може би някога ще го използваме в колата, кои знае. Засега ще изчакаме. Не можете да шофирате. Ще се оттеглим.
Холщайн направи отчаяно изражение. Още веднъж пое куката и каза:
— Нека ви обясня в колата, така ще е по-ясно. Направих дори една пробна обиколка.
Тай вече беше на седалката и пристягаше ремъка. Лиевен го хвана здраво за ръката: