— Голямо дете сте, Холщайн. Една кола, която кара със сто и петдесет километра в час. От северната страна на завоя, в тесния участък ще ви трябват не две, а дори и три ръце, за да удържите волана и да не изхвръкнете от пистата. Много жалко, наистина, но не може нищо да се направи. Все пак, похвално е, че искате да шофирате. Но, не. Би било невероятно безразсъдство, отивам да оттегля участието ни. — Той приятелски пое бинтованата ръка и я погали. — Дано скоро оздравее. — Кимна на Холщайн и тръгна с Кай.
Холщайн гледаше втренчено след тях.
Кай и Лиевен си пробиваха път сред тълпата. Пистата беше затворена. Първият старт щеше да бъде даден всеки момент.
— Защо се ядосвате, Лиевен? Момчето прави добро впечатление.
— Наистина е добър — отвърна Лиевен. — Най-добрият, когото успяхме да уредим; млад и напорист, но е много невнимателен. Трябва строго да се придържа към указанията.
Воят, подобен на близко преминаваща граната, ставаше все по-силен. Първите коли профучаха по пистата. Лиевен ги изпрати с поглед.
— Много разчитах Холщайн да кара. Искахме да наблюдаваме поведението на колата. Пеш, директорът на завода, вече е на трибуната с хронометър в ръка. Още не знае. Тази сутрин беше тук и ми се обади. Всичко било наред, да съм пристигал. Междувременно заминал за Милано и не беше на щанда. Тай предпочете да мери времето от трибуната, докато аз исках да чакам на завоя на Лесмо. Намерението ни беше да не допуснем колата да изпъкне, защото още при тренировките някои проявиха голямо любопитство.
Отново няколко коли шумно преминаха покрай тях. Лиевен потропваше с крак:
— Колко е вълнуващо! Участвал съм на толкова ралита, че би трябвало да съм свикнал. Но всеки път, щом чуя двигателят да работи с пълни обороти, кожата ми настръхва от възбуда. Много жалко, че трябва да се откажем.
Той се обърна. Някой го викаше по име. Един от монтьорите дойде тичешком.
— Елате бързо!
— Какво става?
— Холщайн!
— Какво той?
— Сваля бинта.
Лиевен почервеня от яд и последва монтьора, който по пътя му докладва. Когато Лиевен и Кай си тръгнали, Холщайн бил съвсем спокоен. Монтьорите понечили да му поговорят, но той сякаш не ги чувал, огледал колата, запалването, педалите, после седнал на радиатора и сдъвкал една цигара. Тогава от старта се чуло бученето на моторите и профучала първата кола. Холщайн като че ли изведнъж се променил, ударил с контузената си ръка по радиатора и, преди да успеят да го спрат, разкъсал бинта с куката.
Когато пристигнаха, Холщайн бе много блед, очите му бяха потъмнели, а устните — свити. Дясната ръка висеше надолу, бинтът беше разкъсан и кървав.
Лиевен взе куката от ръката на един монтьор, развика се, но при вида на лицето му, в което се четеше безпокойство, млъкна, захвърли желязото в ъгъла и постави ръка на рамото на Холщайн.
— Знам какво е да искаш и да не можеш да участваш. Особено на вашата възраст това е болезнено; по-лошо, отколкото да загубиш жена. Трябваше да псувате, да викате, дори да се опитате да огънете куката с лявата си ръка, нали така, с лявата. Но това не беше нужно, признайте го.
Устните на Холщайн трепереха безпомощно. Лиевен погледна кървавата ръка.
— Та вие изобщо не трябваше да печелите, а просто да изпробвате колата.
Холщайн изпъшка:
— Щях да спечеля.
Бледото му като восък лице беше напрегнато от болката. Лиевен го изгледа от глава до пети и тихичко Подсвирна:
— Я го гледай ти! — засмя се той. — Искахте да ни провалите. Значи наистина извадихме късмет. Отлагаме изпитанията за следващия път.
Холщайн продума:
— Това е купата на Милано.
Лиевен кимна утвърдително:
— Знам, и нея искаме да спечелим.
Холщайн поклати глава. Изведнъж от широко ококорените му очи рукнаха едри сълзи, капеха по бузите му, лицето му бе мокро, но остана неподвижно.
Кай избута Лиевен и застана точно пред Холщайн.
— Аз ще участвам в ралито.
— Вие?! Кога?
— Сега! Днес. — Той се обърна към Лиевен: — Смятате ли, че е възможно да се промени участникът?
— Наистина ли искате да карате, Кай?
— Възбуждащо е; познавам местността; бързо ще свикна с колата. А щом няма да се боря за победа, съвсем приемливо е да опитам. Дали ще можем да променим участника?
Лиевен почти бе спечелен:
— Не вярвам, но ако настоявате да участвате, ще опитаме веднага. Докъде стигна ралито?
— Това е третият старт — отвърна монтьорът.
— Вторият кръг продължава около час. Ще имаме време да подготвим всичко. Най-добре да отидем всички при ръководството. Но преди това — при лекаря.
Холщайн бе престанал да слуша. Той тичаше пред двамата, проправяше си път към бюрото и извика шефа на ралито. Преговаряха нещо. Шефът изчезна, явно да сондира мнението и на другите организатори.