Лекарят превърза ръката на Холщайн. Най-сетне се получи разрешение за Кай.
Холщайн бе изцяло преобразен. Той обясни, че вече може да движи пръстите си и към твърдението си шеговито добави, че ударът по радиатора му се е отразил благоприятно. При вида на ръката му лекарят направи учудена физиономия и бе явно впечатлен от напредъка.
— Без съмнение — промърмори Лиевен и се обърна към Кай: — Смятате ли, че познавате добре пистата?
— Преди три години съм карал тук. Първата обиколка ще бъда внимателен, за да се ориентирам. Как се държи колата в завои?
— Не помръдва, ако карате в средата — обясни Холщайн.
— Добре, ще карам така, че да има време да набере скорост. Трябва ли да се сменят гумите?
— Да, след третия кръг. И четирите наведнъж. Искаме да проверим износването на завоите, за да можем за купата на Милано евентуално да подготвим по-дебели протектори.
Холщайн повдигна капака на мотора и обясни на Кай някои особености в конструкцията. Без да усетят, двамата бяха изпаднали в технически спор.
Вторият кръг започна. Холщайн задърпа Кай със себе си:
— Трябва да се преоблечете. Вземете моите дрехи за отгоре. Смятам, че ще ви станат. Трябва ви панталон, яке и колан, или предпочитате гащеризон? Ето. Искате ли защитен шлем? Ватирана шапка? И това не, ами тогава лека ралиджийска шапка. Очила? Вземете тези, по-светлите, с тях по-добре ще разпознавате неравностите по пътя на слънцето. На големия завои пистата е малко разбита, но отдолу е здрава. Ако ви прискърца под гумите, не се притеснявайте. Ръкавици? Е, добре, можете и без тях. Воланът има гумена обвивка. — Като майка на чедото си той даваше указания на Кай. — Ако карате здраво, можете да застанете начело още на старта. Колата има голяма теглителна способност — и добави по-тихо: — Може би, все пак ще спечелите.
Кай му намигна:
— Ама че сте инат.
Лиевен дойде:
— Пригответе се, Кай. Вторият кръг свърши.
Моторът подскочи. Кай се намести. Високооборотният двигател създаваше особено чувство: вибрациите не спираха в каросерията, те преминаваха през тялото и нахлуваха право в кръвта.
Колата потегли към старта. Кай каза номера си и обяви смяната на пилота. След две минути от високоговорителя на трибуната прозвуча неговото име.
Той огледа останалите коли, притаени в тебеширените правоъгълници като в малки боксове. Не всички пилоти бяха дошли. Един от тях нервно оправяше яката на блузата си, някои като че ли искаха да се откажат; недалеч от Кай някои от пилотите си бъбреше с някого, когото бе закрил с гърба си.
Кай се постара да запази самообладание. Забеляза, че пилотът носеше шити кафяви обувки с гумени подметки, кожената му шапка беше възтясна, а глезените на жената, с която разговаряше, бяха прелестни.
Вече видя и една ръка в дълга ръкавица, която му се стори някак позната. Едва сега мъжът се отдръпна встрани и Кай разпозна жената, с която пътуваха до Генуа — Мо Филби.
В този миг ралито му достави истинско удоволствие.
Той отмести очи встрани. Скоро усети поглед, насочен към себе си, отчете го, изчака кратко време без да отговори и се извърна. Създаваше впечатление, като че ли иска да огледа публиката, умело импровизира, че в последния момент я е разпознал и поздрави сърдечно, но доста сдържано.
Объркването, което предизвика, позна по начина, по който Мо Филби му благодари — набързо, но за сметка на това подчертано неангажирано — явно се вбеси, че не е била разпозната веднага.
Той вече гледаше встрани, но усети, че погледът и продължаваше да го следи. Мо Филби бе явно учудена да го види отново, и то на ралито.
Пилотът се запъти към автомобила си. Кай долови, как го оглежда тайно. Явно го бяха обсъждали.
Настани се удобно. Колко жалко, че не биваше да се бори за победа.
Чу се стартовият изстрел. Моторите завиха и бялата кола на Кай се стрелна напред, но беше изпреварена. Намираше се в средата на потока и не можеше да се измъкне. Челната група бе с около двеста метра напред. Първият завой Кай взе с деветдесет километра в час. Колата се държеше добре на пътя. Втория път зави по-рано и точно премерено излезе от завоя. Доволен от себе си, той пое темпото и го задържа.
Опита се да провери устойчивостта на автомобила на завоите и това доведе до загуба на време. Трябваше да пусне две коли да го изпреварят. В началото на третата обиколка даде газ. Изненадан сам от невероятните резерви, той почти изпусна колата. Изпревари двама конкуренти още преди да стигне до склада за резервни части.