— Прав сте, моторът нещо не беше наред.
Въпреки всичко Мърфи успя да изпълни плана си, като подметна на тръгване:
— Отсега нататък често ще се срещаме по пистите.
На Кай не му се щеше да даде още един мъгляв отговор, който би затвърдил впечатлението, че крие нещо. След това запознанство за него Мърфи бе добър, но припрян дипломат. Прииска му се да му покаже колко незначително за него бе всичко това; вдигна рамене и каза само едно „може би“, с което определено призна повече, отколкото си беше наумил.
Между другото уж случайно срещна погледа на Мо Филби и в очите и забеляза подигравката над плахите опити на Мърфи. Явно тя разбираше желанието му да събере информация за новия си конкурент. Това го подтикна да продължи играта.
Мо Филби от своя страна осъзна, че ситуацията е идеален повод за започване на вълнуващ флирт с променлив успех. Не би била истинска американка, ако не се възползва от прекалено примамливата възможност да предизвика джентълменското съперничество и да се усети като награда, и все пак да остане свободна. Тя определено очакваше много от тези партньори. И макар да не бе съвсем ясно, взе светкавично решение.
Лиевен замисли план. Искаше много деликатно да проучи отношенията на Мо Филби и Мърфи, и да започне да ги подкопава — системно и приятелски, за да се появи точно до нея в решителния момент. Много добре знаеше, че е по-добре да се изчака мигът, в който жената е безпомощна, и да се използват тези странни периоди на слабост, на които се поддава дори и най-недостъпната, и в които безропотно попада в обятията на първия, обърнал и внимание, без да започва всеобхватна обсада. Беше нещо като мародер в любовта и не си правеше никакви илюзии, смяташе, че точно в тази област е трудно да се спазват правила и да се бориш лице в лице — собствената непорочност не би могла да задоволи претенциите на съществуването.
Странният ромбоид на тези тайнствени интереси укрепваше познанството значително повече от омайващото взаимно привличане. Много възбудена, Мо Филби покани всички на чай през следващите дни.
Пеш вече очакваше Кай и Лиевен. Той предложи още вечерта да отидат до Генуа. Имаха само няколко часа слънце, а Лиевен Смяташе, че са достатъчни, за да може да се вземе отсечката с бързо темпо.
По време на пътуването говореха малко. Кай се настани удобно и подремна няколко часа. Беше преуморен от следобеда и твърдеше, че няма по-здрав сън от този в кола с деветдесет километра в час; действително сънят тогава не е така дълбок и траен, но това се компенсира от съпровождащото го чувство за завишени гранични стойности, от лашкането на обърканото съзнание в тъмното, захвърлено с шеметна бързина към бушуващата в безвремие скорост на съня; преливането на едното в другото. Когато по едно време се събуди, той описана Пеш чувството си като метеж сред хаоса, и след като представи възгледите си така задълбочено, с чиста съвест заспа отново, докато стигнаха склона на Мирамаре.
Поръчаха си вечеря на терасата, зад тях проблясваха широките врати-прозорци на трапезарията, а пред тях ниско долу плуваха в тъмнина само няколко храста в палмовата градина, огрени от светлина.
Виа Сен Бенедето бе потънала в бледо сияние; отляво над един къс от нощта изпъкваше свода на Централната гара. Далеч назад, високо в тъмнината, самотно висеше надписа на Хотел Савой.
Пеш се настани във фоайето и попита Кай:
— Хареса ли ви колата?
— Да.
— Още не сте натиснали яко педалите. На следващото рали трябва да се изпита по-здраво.
Кай кимна. Пеш мълчеше изчаквателно. След това пробва отново:
— Дотогава може да се тренира достатъчно.
— Разбира се, дотогава ръката на Холщайн отдавна ще е оздравяла.
Лиевен се намеси:
— Защо си играем на криеница? И защо бягате, Кай. Всеки знае какво иска другият.
— Така е — засмя се Кай. — Искате да участвам за купата на Милано?
— Да — каза Пеш. — Нека поговорим за това.
— Много е прибързано. Не мисля да карам, дойдох преди няколко дни и може би скоро ще си тръгна. Прекалено е трудно при условията, които ме доведоха дотук, да взема обвързващо решение за толкова дълъг период от време — цели четири седмици. Ще се чувствам окован, а точно от това исках да избягам.
Пеш не се предаваше.
— Купата на Милано е само за загрявка. Основното… — той направи ефектна пауза, — е европейското първенство в планинското рали, в което вие ще участвате за нас.
— Европейското рали на пистата Тарга Флорио. Преди четири години сте участвали там, нали Кай? — Лиевен се наведе напрегнато напред.
Пеш добави бавно: