Онова, което досега бе занимавка, в този миг стана значима реалност. Кай бе готов да приеме битката с Мърфи, бе готов в продължение на седмица да се настрои така, като че ли няма нищо по-важно на земята от това да премине през даден участък; като стигне до целта с няколкостотин метра преди другия.
— Да започваме! — Той облече екипа си. — Огледахте ли автомобила?
— Всичко е наред.
— Добре, ще направя десет обиколки. Щом вдигнете дясната си ръка настрани — ще ускоря, ако я вдигнете високо горе — ще ускорявам още, ако я вдигнете обаче напред — ще отнема от газта.
Колата потегли по десеткилометровата отсечка и се върна. Лиевен вдигна дясната ръка горе; Кай се концентрира върху педала на газта, ускори и влезе в завоя рисковано. След десет обиколки спря. Кръвта бясно биеше във вените му. Бе взел нещата присърце и бе забравил колебанието и безпокойството.
— На старт.
Колата потегли, той задържа на полусъединител, натисна спирачките и спря. Двигателят изръмжа, веднъж, десет пъти, петдесет пъти, докато достигна желаната скорост.
Стана обяд. Достатъчно. Трябваше непременно да хапне. Първият ден обикновено имаше огромен апетит. Да се отдаде на обяда.
Той се изми и с Лиевен и Холщайн се отправи към ресторанта.
— Виждате ли патешкожълта кола, Кай? — Лиевен се оживи. — Между Милано и Ница не пътуват много такива коли.
Мо Филби беше до Мърфи. Тя извика към пристигащите:
— Елате с нас на обяд в Милано.
С чувство на задоволство тя наблюдаваше сдържания и премерен начин, по който Мърфи и Лиевен се поздравиха.
Мърфи бързо се обърна към нея:
— Трябва да ме извините, но искам да остана на пистата.
— Аз също ще карам и следобед — каза Кай.
С невинен поглед Мо Филби попита:
— Сигурно сериозно сте се заели със състезанието?
— Съвсем.
Лиевен се намеси предвидливо, за да смени темата:
— Можем да обядваме и тук. Наистина ще бъде импровизирано, но за сметка на това — практично.
— Добра идея. Имам дори — Филби се усмихна на Кай, — и ананас в колата — за десерт.
Това окончателно развали настроението на Мърфи. Стоеше мрачен, като ноемврийска вечер и изобщо не участваше в разговора. Първоначално грубо отказа ананаса, но като забеляза развеселеното ъгълче на устните на Филби, се опомни и изяде мълчаливо и унило почти целия плод. Малко го разведри вида на Лиевен, който не можеше да си обясни всичко това. Мо Филби добродушно го помоли за цигара.
Мърфи направи грешката да търси причини за кокетниченето на Филби. Донякъде разбираше поведението и, но не дотам, че да разгадае какво точно цели, а може би самата тя не го знаеше.
Можеше да пресече безславно забавните й игрички, ако направеше най-близкото до ума — да и противопостави неангажиращо равнодушие. Вместо това той изпадна в другата крайност — искаше да ускори нещата, да постигне резултат. Това в общи линии е правилна тактика в един несложен, нормален любовен триъгълник, но при декадентски и интелектуално преплетени отношения, беше грешка. Играта със скрити карти не носи точните резултати, а по-скоро е склонна към блъф и самообладание.
Мърфи искаше да спечели състезанието, да триумфира пред Кай. С тази си амбиция, обаче, засега не печелеше Филби, а просто му я предоставяше. Той го усещаше и още по-нетърпеливо очакваше промяната след победата си. Тръгна си по-рано, въпреки че му бе неприятно да остави Кай и Лиевен насаме с Мо Филби.
Скоро отново чуха ръмженето на колата му по пистата. Това бе мигът на Филби. През последните дни не бе поддържала елегантния хъс на общия разговор и се бе ограничила с обичайните вмятания. Почвата бе добре подготвена, но би могло да стане опасно, да се стигне до сблъсък. Тя веднага опита внимателно да посмекчи нещата, защото бе настъпил моментът да се обработят двете страни поотделно. Зае се с тази задача с голямо удоволствие.
Незабелязано подхвана разговор за състезанието, с намерението да подхвърли няколко хвалебствия за Мърфи.
Кай нямаше намерение да се остави да бъде въвлечен в играта и отвърна убедено: