— Още по-добре би било ако се доближим до двеста.
— Тогава състезанието ви е в кърпа вързано — Мърфи се засмя, и се облегна на радиатора.
— Как ви се струва температурата на радиатора? — предизвика го Лиевен.
Мърфи се изопна, очите му трепнаха, погледна Лиевен. Тогава опипа радиатора и отвърна студено:
— Отлично, наистина отлично — и си тръгна.
— Струва ми се, че сгрешихте, Лиевен — замислено каза Кай, когато останаха сами. — Помислихте си, че иска да провери загряването на радиатора. Убеден съм, че беше случайност. Той остана толкова искрено учуден, та смятам, че не е било преднамерено. За малко да минем в областта, където хората се разбират най-добре — с удар между зъбите.
Лиевен повдигна рамене.
— Обиди ли се?
— Много.
— Все ми е тая. Не обичам шпионите. Какво търсеше при нас?
— Неспокоен е.
— Ние също — особено сега.
— Признавам, но той бе принуден да изгуби равновесието си.
— Принуден?! — Лиевен намигна и избухна в смях. — Простено да му е.
— С една уговорка. Искам да ви призная нещо. От днес нататък, освен обективен, имам и субективен интерес към състезанието. Мърфи разбуди самолюбието ми. Ще му излезем със същите оръжия, както и той на нас. Ако успеем, ще станем дори и по-груби. Е. Това не е поведението от изисканите салони, но е по-въздействащо.
През последните дни на брадата на Холщайн покара светъл мъх. От толкова усърдие нямаше време да се обръсне. Дори за миг не се отделяше от пистата. Вече различаваше мотора на Мърфи отдалеч.
Усилията му, обаче, бяха безрезултатни. Каквото и да правеше, не можеше да пипне Мърфи. Американецът си караше като преди, но резултатите му бяха така противоречиви, че нямаха никаква стойност.
Холщайн не успя да засече цяла нормална обиколка. Мърфи знаеше, че го наблюдават и беше много предпазлив. Холщайн се отчая. Лиевен го успокояваше.
— Няма значение, дори и да не спечелим. Тази година основната ни цел е титла от европейското първенство в Сицилия.
Кай бе наел една барака, която подреди като работилница. Там го посети Мо Филби. Тя се изненада от радушния прием. Цветята, които носеше със себе си, Кай пъхна в радиатора на колата със загадъчна усмивка. Погледна творението си критично и подръпна оттук оттам.
— Сигурен талисман.
Мо Филби установи, че има късмет. Отсъствието и бе увеличило напрежението.
— Искам да си почина около час. Ще пиете ли чай с мен?
Кай вече се подготвяше. Тръгнаха. Той отби към пистата.
— Искам да погледна дали Холщайн е тук. Трябва да му поръчам нещо.
Холщайн не бе там, но за сметка на това се появи Мърфи. Кай обърна по посока на Милано. Развесели се, че успя да ядоса Мърфи по толкова примитивен начин; по-грубите оръжия се оказаха и по-добри.
Той прекара чудесен следобед. Успялото злосторничество го направи сърдечен и Мо Филби бе заразена от неговото настроение. Те си бъбреха невинно и се харесваха. На тази основа между тях за пръв път се породи истинско чувство.
Вечерта Кай отново беше в бараката. Махна цветята от колата, но се усети, вдигна ги, постави ги в чаша и им направи нещо като реверанс. Сянката му на стената също се наведе. Развеселен, той се опита да изиграе една сцена на сенките със самия себе си, като на остров Ява.
Накрая все пак взе цветята и ги изхвърли. Повдигна колата с два крика така, че задните колела не докосваха пода, и започна да оглежда подаването на газ от карбуратора. Хрумна му идея, той бързо надраска нещо, изтича до най-близкия телефон и помоли Холщайн да дойде веднага с един монтьор.
За няколко минути и двамата се явиха. Холщайн притеснен отвори с тласък вратата.
— Да не сте се ударили?
— Не, нека опитаме нещо. — Кай обясни неточния си чертеж. — Това е опит горивната смес да се подава много по-бързо и фино разпръсната. Скоро ще го опитаме, за да сме готови за европейското. Но сега искам от вас нещо друго — сигурно сте забелязали, че при максимална скорост колата не е абсолютно стабилна, а се тресе и приплъзва странично.
Холщайн кимна.
— При хлъзгав път — продължи Кай.
— Дали да не дадем пълна газ — сети се Холщайн — Мислил съм за това. Колата трябва да се олекоти отпред; така ще стане по-стабилна. Причината е в спирането на четирите колела. Ще свалим двете предни спирачки. Това ще помогне.
Холщайн придърпа кабелите на подвижната лампа.
— Наистина ще помогне. Хайде да се залавяме, да свалим оста.
Те работеха трескаво. На светлината на крушките моторът блестеше от смазката. Чуваше се звън на ключове, скърцане на болтове; стана нощ.