Отиде с Филби на ралито, за да е на разположение при евентуални изненади. Предния ден успя да я убеди, че са нещо като съзаклятници. Знаеше, че това ще бъде чудесна опора при една по-късна атака.
Сега му беше необходимо само огромното разочарование на Мо Филби и той тайничко си мислеше, че най-добре би било да спечели състезанието трети.
Малко кокетираше с тази си мисъл, защото винаги поставяше личните си интереси над служебните. Така че имаше различни версии за изход от превръщащата се вече в открит дуел битка Кай-Мърфи.
Доста преди началото на ралито трибуните бяха заети — леха от импресионистично мацнати пъстри петна, които леко потрепваха. Самолети кръжаха над пистата и пускаха рояци рекламни брошури, които долитаха като риби — черни и бели — сред хората и се завихряха на пистата, откъдето бързо бяха измитани от отговорниците на участъците.
Тебеширените правоъгълници на старта просветваха. Боксовете гъмжаха от сини монтьорски престилки, купища гуми — черни и сиви, инструменти помежду им, крикове, бутилки и кофи с вода.
Колите от първия кръг отидоха на старта. Изстрелът проехтя и групата изфуча. Мо Филби, без да погледне пистата, очакваше Кай и Мърфи. Кай пръв дойде при нея. Тя му помаха оживено. Той каза:
— Тръгвам веднага, първият кръг е доста кратък.
Тя сияеше.
— Желая ви успех.
Той се усмихна добродушно.
— Ще видим.
Лиевен бе почти засегнат. Съмненията му се усилиха, като видя Мо Филби така възбудена след тези няколко незначителни думи. Въпреки външното си спокойствие все пак човеколюбивото му настроение се възвърна, след като и Мърфи, който дойде малко след това, бе изпратен с подобни пожелания. Тя е и ще си остане мерзавка, помисли си Лиевен и заряза добрите си намерения.
Първият кръг завърши. Високоговорителите започнаха да викат за купата на Милано. Стартови номера и имена минаваха покрай ушите им. Колите се събраха.
Кай напипа в джоба си монетата на принцеса Парма. Изпълни го топлина; изведнъж чу в ушите си шумоленето на парка, фойерверките и една жена, светлината падаше през рамото й — като с магическа пръчка настроението му се смени и премина в полъх от предчувствие, надежда и желание; сплетени в странна смесица — светла, широка, искряща; хвана здраво кормилото.
Отекна стартовият изстрел, като трепване на муха сред внезапния тътен на машините.
Мърфи застана начело още от старта и водеше групата с трийсетина метра.
Червената му кола грееше отпред като флаг по време на буря.
Мо Филби се изправи. Профилът й се напрегна и застана в тясна, алчна линия, устните й се присвиха.
— Кой е начело?
— Мърфи. Сега минава покрай поляната. Кай…
— Кай?
Лиевен се изправи нервно.
— Кай не е в групата.
— Къде е?
— Къде е Кай?
Филби протегна ръка.
— Там.
Лиевен едва сдържа една ругатня. Бялата кола бе останала на старта.
— Не е потеглил.
Като че бе минала цяла вечност. Колата не помръдваше. Лиевен не можеше да гледа повече. Той се обърна гневно, с опънати до краен предел нерви, стрелна един пълничък възрастен господин, когото изобщо не познаваше и само чакаше да излее яда си, ако другият му бе дал повод.
Мо Филби се взираше в старта. Изведнъж самотното бяло петно забръмча, избуча и избълва облак дим след себе си. Лиевен се обърна и каза с жест на дълбоко разочарование:
— Късно, прекалено късно.
Погледна часовника си, разтърси го, обърна се към Мо Филби и запита колко е часът. След като свериха времето, Лиевен се оживи; смяташе, че Кай е загубил няколко минути, а всъщност бе само на четиридесет и осем секунди след останалите.
Гонката застрашително се приближаваше. Мърфи водеше, беше увеличил преднината си, зад него групата беше доста компактна; а после се появи и Кай, който малко беше наваксал. В третата обиколка Кай беше плътно зад предпоследния. Бавно си пробиваше път напред. След пет обиколки вече беше изпреварил двама, но Мърфи беше на четири километра пред него.
Мо Филби свали ръце от парапета.
— Бавно напредва.
— Ралито е съвсем честно.
— Мислите ли, че ще настигне — тя се поправи, — че ще успее да навакса още?
— Има още петнайсет обиколки. За момента не може да се говори за шансове Дори и за тези на Мърфи.
По време на седмата обиколка Кай се забави и се насочи към бокса.
Холщайн извика:
— Задна дясна гума!
Монтьорите се спуснаха към колелата.
— Сменете всичките! — отвърна Кай. Холщайн му пъхна цигара в устата и му предложи бутилка с газирана вода: