— Ще пийнете ли?
— Не. Лошо потеглихме, Холщайн, но това не бива да ни разваля удоволствието. Колата тегли чудесно. — Кай хвърли поглед към гумите; криковете се спуснаха с трясък на земята. Той беше вече на седалката. — Добра работа, момчета, няма и минута.
Пистата се сля в едно. Високоговорителите ехтяха над трибуните:
— Мазини чупи бутало на завоя Лесмо; отказва се. Рат има дефект в свещите — продължава. Остават още шестима участници в ралито.
Кай се лепна за последния и на правата го изпревари с газ. По инерция изпревари и следващия си съперник; залепи се зад синия автомобил с форма на капка и го застигаше метър след метър.
Работата стана сериозна. Профучавайки покрай боксовете, видя бледото лице на Холщайн и изведнъж зад него — колата на Мърфи. Тя беше спряла. Мърфи тъкмо се качваше, когато Кай го задмина. Но той го водеше с още една обиколка, която трябваше да навакса.
След още две обиколки Мърфи зацапа свещите с масло. Престоят му струваше почти цялата преднина. Кай беше трети — само на няколкостотин метра зад него.
Той караше по-рисково и така успя да задмине втория автомобил.
Сега пред него беше само Мърфи.
Успокои се. Възбудата от изтеклите часове се уталожи; беше убеден, че е по-бърз от Мърфи и може да намали дистанцията, дори и да изпревари, само да не се случи нещо непредвидено.
С пълна газ взе големия завой, като продължи да дава газ и в завоя; за миг се залепи до червената кола, дръпна силно и се изстреля напред — Мо Филби нервно подръпваше кърпичката си от батиста. Трибуните тръпнеха от възбуда. Непознати един след друг страстно съветваха. Разгорещени, хората висяха по парапетите.
— Идват.
Наелектризирани, всички погледи бяха вперени в пистата. Много бързо колите приближаваха, бялата беше далеч напред.
— Кай!
Мо Филби въздъхна и изведнъж се почувства отпаднала.
— Лиевен, бихте ли ми донесли един портокал?
Той бе изненадан и откри причината, когато видя безкрайно отпуснатото й лице. Поклати глава и скоро се върна с плодовете. Време беше да действа — предположенията му се оказаха верни.
Кай караше покрай трибуните. Навлизаха в последната обиколка, напрежението бе изключително. Той се бе притаил като тръпнещ, светъл, стъклено-прозрачен звяр над тълпата и подтискаше всеки шум, превръщаше го в огромно, мълчаливо очакване.
Изведнъж там в далечината нещо се раздвижи. Чу се женски глас. Никой не обърна внимание. Жената извика отново, по-настойчиво, по-горчиво, по-силно — все още мълчанието държеше връх. Но скоро се прибавиха и други гласове, множаха се; най-после се видя какво се бе случило: светла топка козина се появи на пистата, а след нея още една, две копринени кълбета, които бяха преминали бариерата. Като че танцуваха в кръг. Последвани от виковете, на пистата безгрижно си играеха две малтийски кученца.
Като мълва плъзна съпричастието, напрежението на мига се надигна като висока вълна, разтовари се върху това дребно премеждие и го облада без задръжки. Хората свиреха, викаха, ръкомахаха. В един момент двете кутрета станаха център на внимание.
Малтийските кученца съвсем се объркаха и станаха още по-неспокойни. Някой се опита да прескочи оградата, но беше дръпнат обратно; със спрял от страх и съчувствие към животинките дъх; свистенето на компресорите се чуваше по-силно. Колите приближаваха финалната права.
Кай можеше да увеличи разстоянието, защото единият от цилиндрите на Мърфи отново не работеше, така че колата не можеше да достигне максимална скорост. Беше сигурен, че ще спечели и тази сигурност му носеше удовлетворение.
Всъщност за него бе по-вълнуващо, докато гонеше Мърфи, отколкото сега, почти без борба да мине през финала.
Той вече виждаше трибуните и погледът му се спря върху махащите, възбудени редици; вгледа се по-добре и забеляза двете точици на пистата. Веднага се ориентира, защото познаваше овациите на ентусиазираната тълпа при спортни състезания; в този момент той осъзна, че кученцата бяха по-важни за трибуните, отколкото самото рали. Злосторничеството е заразно, но и състраданието може да се превърне светкавично в епидемия и всеки с удоволствие би използвал ситуацията за това.
На Кай му хрумна нещо, което го завладя толкова бързо, че не можа да му устои. Той бързо се огледа, беше достатъчно напред, отне внимателно газта, леко натисна спирачки, после намали още — кученцата сега вече се виждаха ясно, объркани от виковете, бягаха насам-натам, точно срещу колата; гумите изсвистяха, колата се разклати, плъзна се встрани и спря пред трибуните, на няколкостотин метра от финала, но само на няколко от животните. Кай се протегна — едно от животните скочи право в ръцете му, той го вдигна и посегна към другото, но то му се изплъзна и се шмугна под колата.