Выбрать главу

Тогава покрай тях прелетя червената кола на Мърфи и прекоси финала. Той спечели купата на Милано.

* * *

Но аплодисментите бяха за Кай. Всички разбраха, че той не се поддаде на импулса на победата, а спаси животните. Без значение дали това беше поза или любов, хората просто оцениха жеста му.

Кай бе хванал едното кученце под мишница и се опитваше да измъкне и другото, но то се дръпна още назад и яростно лаеше между гумите. Кай чу тътена на останалите коли и посегна да хване животното.

И последните коли префучаха, а Кай оглеждаше стъписано ръката си, която кучето така силно бе захапало, че кървеше. Хората забелязаха това и по трибуните се появиха усмивки. Първите цветя полетяха към пистата; възторгът бе лумнал, ралито бе забравено покрай тази случка, която разцъфтя съвсем случайно и се понесе ведро като вятър. Рекордът бе незначителен и на заден план; новото беше, че някой се отказа от него в името на един жест, а може би и заради двете копринени топки. Но дори и да беше само заради жеста — още по-мило.

* * *

Високоговорителите като че говореха на глухи. По парапетите настана леко сбутване, протягаха се множество ръце, готови да помогнат; над останалите глави се появи една тъмна глава с дребно личице, после млада дама скочи и прекоси пистата; кутретата се затътриха весело към нея, тя ги сграбчи — по едно във всяка ръка — и застана пред Кай. Отново пусна животните и го покри с целувки пред всички.

Публиката бе омагьосана. Хората въодушевено искаха да щурмуват пистата и да понесат Кай на ръце. Той едва стигна до колата си.

В бокса се сблъска с Мърфи, който веднага го поздрави за отличното му шофиране. Кай продължи церемонията, като поздрави Мърфи с победата. Мърфи, от своя страна, в изблик на честност обясни, че без произшествието на Кай никога нямаше да спечели, тъй като появилите се в колата дефекти го били забавили много.

— Беше по-скоро щастие, отколкото нещастие — засмя се Кай.

Мърфи го погледна неразбиращо.

— Счупено бутало? — попита той делово.

Организаторите на ралито спасиха Кай от отговора, те не бяха на себе си. Не знаеха какво точно да предприемат в този случай. С поведението си Кай беше нарушил регламента, но това беше без значение, тъй като не беше спечелил.

Те го наобиколиха; дали е имал причина; той спокойно можел да продължи — при тези малки кученца колата не би помръднала, дори и да ги беше сгазил, най-вероятно дори и не би усетил удара.

Кай кимна сериозно.

— Свалихте ми товар от плещите. Ще го запомня за следващия път.

Дали били негови кучетата; дали познавал дамата. Първите репортери бяха стиснали моливите между пръстите си, готови за старт.

Сега Кай стана нерешителен и разбра, че е много просто да се извърши смела постъпка, но по-трудно след това може с убедителни доводи да се задоволи любопитството на околните. Всяко нещо трябваше да си има обяснение, причина, иначе те гледат недоверчиво Причини, причини — в това се състои световното злочестие.

Кай избяга при Фруте и поздрави приятелите си.

Глава осма

Заливите се изпълваха със сребърно и синьо. И все по-силно контурите на хълмовете свиреха като тънки струни на цигулка в тон с последните слънчеви лъчи. След това светлината се плъзна над тях, като че говореше насаме със зеленото небе. Кай седна на килима до Фруте.

— Вече два часа мълчим и се оставяме на времето, Фруте. Това е сигурен знак, че човек е замислен или определя настроението си. Обидихме Мърфи. Не бях си го и помислял по време на състезанието. Ние всъщност се оказахме позьори, а нали точно с подобно нещо болезнено се сблъскахме преди десетина години. Останахме си само с едно макар и предизвикано одобрение. Това е присъщо на истинския песимист. Мо Филби, е не е толкова важно. Приятно е и едновременно толкова обезпокояващо; може би и тя е засегната, а може би не е; ще се разбере някак си. Но ето и Барбара, Фруте, Барбара, с която всичко започва отново, раздвоението нахлува в сърцето ти и вече си отвъд, при нея. Барбара е не просто жена, Фруте, тя е принцип. Кръстопът, на който човек трябва да се определи. А всяко преопределяне е неприятно. По-добре е да изчакаме и временно да насочим усилията си в противоположната област. Това помага повече от размисъла. И без това недооценяваме мисленето. А после и Лилиан Дънкърк. Трудно е да се предприеме нещо, защото тя е толкова особена, Фиола твърди, че обичала граф Курбисон. Лилиан Дънкърк… Трябва да внимаваме, Фруте!