Мърфи изгледа косо Мо Филби.
— Кай трябваше да стане актьор, а не пилот.
— Това е трудна професия — отвърна язвително тя. — А той всъщност пилот ли е?
— Явно обича ефектите. Така постъпват всички аматьори.
— Смятам, че е доста добър за аматьор.
— Той е шарлатанин, който спекулира с чувствата на трибуните.
— Самият той си призна вчера.
— Само за да ни обърка. Каква друга причина би могъл да има?
Мо Филби се наведе и го запита приятелски:
— А вие, самият, имахте ли някаква причина?
— Той постъпи нечестно.
Тя с досада вдигна рамене.
— Хората го намират шик и светски.
— За това могат да се намерят и по-подходящи поводи. Той превърна състезанието във фарс и се отнесе безцеремонно към конкурентите си. Направи го нарочно — После изръмжа: — Повярвайте ми, Мо, ако знаех защо е спрял, щях да спра и аз; дори и да се бях преобърнал, нямаше да премина финала. — Той повдигна очи в очакване. — Това беше неравна битка, в която Кай имаше право само да спечели, а аз — само да загубя.
— Ставате доста безвкусен, Мърфи. А освен това, сантименталността не ви отива.
— Не ми е приятно; не съм акробат на чувствата. Но има неща от миналото, които така се срастват с човека, че издържат на всички промени и изискват специално отношение. Заедно ядяхме сладолед и слушахме френски думи; Мо, вие всъщност бяхте доста объркана; всеки беше за другия олицетворение на неясните представи и без да го осъзнаваме. Ние си помагахме. Сега отдавна сме надраснали общото и всеки сам се огражда с неща, които вече не може просто да подмине, както преди; но в нас са останали спомени, една определена частица търси вашето име, за да се защити — това не е малодушие, а — простете ми за израза — нежност към другия.
Мо Филби се усмихна.
— Вярно е, че ядяхме сладолед, Мърфи, и плувахме заедно до яхтата. Но откога сте станали така чувствителен, че искате да съхраните спомените?
— Откакто кръстосахме шпаги с един позьор, който бърка пистата със салон.
— Мърфи, избухливостта ви говори, че сте сериозно засегнат. Признайте си честно — зад целия ви гняв стои ясното съзнание, че стига да беше поискал, Кай щеше да спечели.
Мърфи седеше в креслото си без да помръдне. Мо Филби го наблюдаваше с любопитство. Очакваше избухване, но той започна меко:
— Да бъдем честни и двамата — не защитавам никакви спомени, а едно бъдеще. Моля, подигравайте ми се. Защитавам вас, Мо, за себе си. Защо ли? Така съм решил и вие го знаете.
— Завиждам ви за откритостта. Сещам се, че на два пъти ми правихте предложение да се омъжа за вас. Аз не можех да ви отговоря нищо и бързо ги забравих. Сега ме карате да се замисля. Вие притежавате много от чертите на съпруг. В момента дори имам чувството, че сме се родили женени. Добре сте запознат с поведението на опитен съпруг. Разтапяте се от етичност и човеколюбие. Какво ви става?
— Бесен съм!
— Още по-зле! Страдате от недоизказан гняв. — Тя одобри негодуванието му. — Вие самият току-що говорихте за комплекси, та да останем на темата. Ще се оправите, Мърфи.
— Напоследък имате склонност към психологични шеги. Тази област ми е малко чужда и няма да стигнем много далеч. Нека да си поговорим, както в Тексас!
— Значи, делово?
— Открито. Да оставим чувствата настрана. Знаете, че искам да ви задържа. Премислил съм добре, познавам и тези ви качества, които не одобрявам Познавам ги и се опитвам да им дам отпор. Не можете да промените моето решение. Откъде е дошло така непоколебимо, не мога и не искам да ви давам обяснения. Искам да ви задържа, Мо. Но вие харесвате играта, добре. — Той направи един успокоителен жест с ръка. — Знаете какво имам предвид, жонглираме, задържане на дъха, лутане насам-натам — възбуждащо, но и опасно. Играйте, Мо.
Тя го гледаше с полупритворени очи и с нищо не показваше колко е напрегната при този сблъсък, който всъщност бе очаквала отдавна.
Той продължи:
— Сега играете отново и противникът ми е Кай.
— Кай — засмя се тя.
— Да, но веднъж завинаги трябва да се сложи край. Това, което за вас бе игра, аз смятах за спорт. Исках да вярвам, че е така. Първият етап мина. Ралито в Монца бе превърнато във фарс. Следва планинското рали за европейската купа. Нека то да реши!
— Какво да реши?
— За вас, Мо — студено отвърна Мърфи.
— Сега вече говорите като истински тексасец.
— Правите се, че не ме разбирате. Не става дума за Кай и за мен. Кай е преходен, след него могат да последват и други. Вие трябва да решите за себе си. Дали да продължава така, или не. Знам, че в тези неща на нас, американците, ни липсва психологичната гъвкавост на европейците. Ние търсим само резултата и според мен, единствено той е от значение. Ако спечеля състезанието, печеля над всеки Кай — веднъж завинаги.