— Струва ми се, че ме бъркате с брояч на обиколки, Мърфи. Житейското ви кредо е доста просто, скъпи; като че ли е производно на автомобилизма.
— Сега пък вие ставате сантиментална, Мо. Нали самата вие бяхте против?
— Изискване само към вас. Но при мен нещата са различни; аз живея точно от това.
— Доста опростено си представяте живота ми. Иска ми се да беше така. Сведох настоящата ситуация до една проста формула. Направих го с неудоволствие, като премълчах и преодолях доста, преди да взема решение. Да не спорим за това — само във ваш ущърб е. Аз по-трудно приемам избора на подобна тема, отколкото вие. Но доколкото разбирам, сте се ориентирали. Често във важни моменти, в които не може да намери изход, човек предоставя вземането на решение на случайността или ги обвързва с други действия. Примирявам се, въпреки че не е в мой интерес.
Тя очакваше неизбежния въпрос „защо“.
— Защото колата на Кай е по-добра от моята. Ралито в Монца го доказа. Няма да спечели той, а колата му.
— Високите скорости при следващото планинско рали не са от такова съществено значение.
— Не са най-важното, но освен това Кай направи подобрения на карбуратора, което позволява на колата да тегли по-бързо.
— Това важно ли е?
— Дотолкова, че условията вече не са равнопоставени.
— Откъде знаете?
— От него, от Холщайн, от Лиевен… Те не го крият.
— Но не знаете за какво точно става дума?
— Не. — Мърфи се замисли: — Ако знаех, шансовете биха се изравнили. При нормално състезание, в определен смисъл не би имало значение, защото всеки трябва да се грижи за себе си. При дуел на подобна основа, би трябвало шансовете да се изравнят. Така ще бъде коректно.
Мо Филби знаеше накъде бие Мърфи. Остави го да стигне още по-далеч.
— Ами Кай?
Мърфи каза съвсем спокойно:
— Трябва да му се обясни, Мо. Вие трябва да му обясните.
— Това е абсурд!
Не искаше да се захваща с това, дори и с най-малкия намек, защото имаше прекалено малко доверие в Кай. Недоверието на Мърфи беше безскрупулно, но полезно и ласкателно. Ако можеше да го управлява и подреди добре, би могло да стане истинска приказка.
Мо Филби бе наясно, че само ревността на Мърфи я бе тласнала към Кай. Тя имаше съвсем модерно мислене, за да знае, че флиртът винаги започва несигурно, а се превръща в огън, който се предизвиква и поддържа единствено чрез триене. Затова не я беше грижа за личното й въздействие, особено при удачно стеклите се обстоятелства.
Точно по тази причина беше готова на всичко и смяташе всичко за възможно.
Спомни си за пътуването с Кай до Сан Ремо при Пеш, когато се реши участието му на ралито в Монца. Чувствата на Кай още оттогава са насочени срещу Мърфи. Достатъчен бе само един повод, за да се превърне в междуличностен конфликт, който тя да използва за себе си. Реши да намери такъв повод.
Пред себе си тя призна, че се водеше не само от интелектуалната нагласа за флирт в името на спорта, както смяташе Мърфи. Имаше и друго. От дълго време насам искаше Кай. Мърфи трябваше да й помогне. Мърфи беше прав — той си оставаше, но за по-късно, след това. Тогава, когато човек спокойно може да гледа напред.
Първоначално той бе предизвикал доста объркана и заплетена ситуация, от която трябваше да излезе, без да се обвързва, но и без да се нарани. Най-доброто средство за това бе нападението. И тъй като Мърфи считаше атаката почти за приключена, и то в своя полза, просто си заслужаваше да го обърка с противното.
— Надявам се, че не съм ви разбрала добре, Мърфи. Не ми е ясно предложението ви. Говорихте, като че ли се намирате в монтьорска работилница. Щяхте да сте по-ясен, ако дадете път на желанията да галопират пред маниерите ви. Нека да забравим този разговор.
Мърфи бе сразен. Не можа да улови промяната и дори и не забеляза завоя, който направи тя, без да потвърди и без да се обвърже. Понечи да я прекъсне, но тя не му позволи.
— Разговорът е приключен.
Той искаше да й отвърне, но тя го усети и го изпревари, ставайки.
— Трябва да използвате случая и да тренирате усърдно не само колата, но и фантазията си, тя е в доста занемарено състояние.
Мисълта да накара Кай да заговори пред нея за конструкцията на колата си, я възбуждаше. Но дори и да не го направи, продължаваше да държи Мърфи.
Това свое предимство тя използва в последната си реплика.
— До европейското рали ще имате възможност и за двете.
— А условията? — запита Мърфи и скочи припряно.
— Те си остават същите. — Тя не дочака отговор, а си тръгна бързо.