Кай отказа на момчето от асансьора. Качи се по стълбите с писмото в ръка. Отвори го веднага щом влезе в стаята си. Барбара му пишеше, че се намира в Сен Мориц, дали не би искал да я посети.
Сякаш стана още по-тихо. Кай беше насаме със своето писмо; той усети, че е останал насаме и с живота си.
Градината на младостта му, чието опиянение отдавна го безпокоеше, възкръсна на хоризонта. Дърветата ечаха, в тях отекваха забравени гласове.
Дълбоко вдишване повдигна гръдния му кош. Той реши да направи избора. Искаше да отиде в Сен Мориц.
На другата сутрин му съобщиха за пристигането на капитан О’Донъл, придружен от един член на спортинг-клуба, който се казваше Шатингиус. Почти беше очаквал това посещение. С непомрачена радост прие бягството на О’Донъл; ивиците на панталона му бяха прекалено тесни, а и за нагръдника му можеха да се кажат някои неща.
О’Донъл се чувстваше осезаемо зле.
Още по-церемониален беше непознатият Шатингиус. Той излъчваше атмосфера, лъхаща на коректен дуел за накърнена чест и предаде с добре премерени слова поканата за дуел от Курбисон.
Кай я прие и посочи за свои свидетели Фиола и Лиевен, които щял да уведоми лично. С това Шатингиус смяташе случаят за приключен и започна с пестеливи движения да се подготвя за формално сбогуване.
Кай с мъка устоя на желанието да му предложи аперитив. Само мисълта, че ще бъде изцяло погрешно разбран го възпря да наруши церемонията.
О’Донъл изрази всичко, което имаше да каже, само с един поглед.
Кай го разбираше и знаеше, че се е оставил да го убедят да стане секундант единствено от желание ситуацията да не се изостри ненужно.
За съжаление Фруте попречи на ефектното оттегляне на Шатингиус; тя не разбираше особено много от стил и счете коректното сбогуване за обида. Беше застанала на пост в близост до вратата и успя с един-единствен гърлен лай дотолкова да сплаши Шатингиус, че цилиндърът му падна.
Това удовлетвори Кай. Той се извини, а вътрешно се радваше на изкривената гримаса на засегнатия вестоносец.
После се свърза по телефона с Фиола и Лиевен. Фиола веднага дойде при него. Той бе ядосан на глупостта на Курбисон.
— Прекалено е млад за подобни неща. В него се крие много страст, и затова ми харесва; но има неистова склонност към романтика и не разбира от нещата, които стават от само себе си. Имахте ли намерение да го предизвикате?
— Всъщност не. Но тогава ме възмути стрелбата по гълъби.
— Много сте чувствителен, Кай. Нали преди две години самият вие участвахте? Кай кимна.
— Не това е причината. Смятам, че е правилно да се мисли логично, но не и да се живее логично. Фиола се засмя.
— Прав сте, не бива да се тревожим за това, какво сме мислили вчера. Трябва да имате предвид, че Курбисон е възпитаван в Англия. Там много неща се обясняват със спортни термини и в това няма нищо неестествено.
— Признавам му го.
Фиола повдигна рамене.
— Как да не се ядосва човек, но е невъзможно да се разберете с него.
Той изгледа изпитателно Кай.
Кай отвърна на погледа и каза спокойно:
— Точно така, не бих могъл да се разбера с него. За кратко време настъпи тишина, Фиола проследи мисълта му. Знаеше какво цели. Кай искаше разрива, защото искаше Лилиан Дънкърк, и беше оправдан в този си разрив.
— А ако Курбисон се извини?
— Няма да се извини.
— Прав сте. — Фиола отново се замисли, после продължи: — Доколкото знам, сте доста добър стрелец с пистолет.
— Да.
— Бих искал да ви обърна внимание, че Курбисон разбира много малко от това. Истинска катастрофа. С пушката е отличен, почти без конкуренция, но с пистолет мисля, че никога няма и да се научи.
Кай каза тихо:
— Не се притеснявайте, няма да го улуча.
— Ще ви бъда безкрайно задължен, ако приемете нещата така.
Кай кимна.
— Точно такива бяха намеренията ми.
Кай добави:
— Дори смятам да дам на Курбисон още един шанс.
Фиола се сепна.
— Какво имате предвид? Той е лош стрелец, и освен това, разбира се, веднага ще отида при него.
Кай отвърна:
— Нямам предвид това.
— Не съм безучастен към развоя на този инцидент, от друга страна — може би дори съм го причинил.
Фиола бързо повдигна глава и каза внимателно:
— Мисля, че вече ви разбирам. Искате да кажете, че този инцидент не би могъл да бъде избегнат.
— Да. Скоро щеше да се случи, а и така ми е по-удобно. Бих могъл да дам на Курбисон и формално удовлетворение. То ще му… — той се подвоуми, — помогне да излезе от тази ситуация. С това причината ще бъде призната. Което не че е правилно, но все пак ще е по-безболезнено за него от другото, което би последвало. Прекалено е млад, за да разбере, че ценното у него е точно младостта му.