Фиола се засмя:
— Бих продължил с удоволствие да си бъбря с вас, но трябва да говоря с Курбисон; нали знаете, че сме далечни роднини. После ще разговарям и с Лиевен и О’Донъл. За кога смятате…
— Утре заран.
Фиола се запъти към Курбисон, който беше гузен и затова се опита да го приеме резервирано.
Фиола не се притесни от това. Застана плътно до него и каза енергично, но спокойно:
— Вие провокирахте дуел, Рене, на който съм призован за свидетел. Дори и това е достатъчно, за да ви изясня характера на двубоя. Бих искал да не се приема по друг начин, освен като формално уреждане на въпроса. Задължително, Рене!
Той повдигна клепачите си и погледна бегло другия.
Курбисон обърна погледа си нерешително, почти на инат.
Фиола тръгна към вратата и едва когато беше вече до рамката, се обърна още веднъж:
— Нали ме разбрахте, Рене?
— Да.
Курбисон не помръдна. Беше блед и изглеждаше отпуснат.
Фиола се договори с Лиевен. Заедно с О’Донъл и Шатингиус обсъдиха времето и мястото на срещата. Трябваше да се срещнат на по-следващата сутрин зад игрището на голф-клуба на Монте Карло.
Морето беше сиво и оловно; само на хоризонта беше по-светло; в заливите беше тъмно като черна стомана. През дълги интервали от време вълните се разбиваха в брега — хрумна му прекрасната мисъл да заплува навътре, в оловната магия на ранната утрин, в която още дремеха синьото и сребристото на деня — да се разбудят сред пръски и пяна и отражение на светлото тяло, докато изгряващото слънце хвърляше виненочервени отблясъци.
Кай потрепери на балкона от студения въздух, който се беше промъкнал с мистичната прохлада, която призрачно обвиваше залива след залез слънце.
Той се облече. Хрумна му, че напоследък доста е пренебрегнал Мо Филби и реши още днес да я открие.
Всъщност му идваха множество различни мисли. Мислеше за колата си, за Барбара, за Мърфи, за младия Холщайн — намираше, че е прекрасно да живееш и да имаш нещо пред себе си.
Знаеше защо се явяват в мислите му сега и точно затова обичаше такива ситуации.
Измръзнал, той се върна и пусна водата в банята. Стаята беше топла и лъскава със своите никел и кахли. Усещаше в ръцете си грапавите соли за вана, докато ги разпръскваше във водата. Топлината беше приятна, като легло в Исландия. Пусна студената вода на душа, а останалото свършиха кърпите за масаж.
Фиола и Лиевен дойдоха с лекаря по Авенж де Монте Карло и се срещнаха с Кай в кафе дьо Пари.
Колата тръгна по посока на Гранд Кормиш, правеше завой след завой, докато сви в отбивката за Кол де Л’арм. Каменни стени спираха погледа от едната страна, от другата се виждаха скалите на Монако с няколко бледи светлини и размазани очертания на заливите. С всяка изминала минута ставаше все по-светло. Морето започна да блести и върховете на Алпите станаха червени.
Когато достигнаха платото на игрището за голф, слънцето изгря, Фиола погледна часовника си. Бяха точни. Колата спря отляво на игрището и се отправиха към уреченото място пеш.
Никой още не беше дошъл, но се чу шумът на кола, изкачваща се по хълма. Приглушени звуци от клаксон; понякога по-силни. Когато колата беше пред вятъра, или по-слаби, когато серпантината бе насочена към скалите.
Лиевен се вгледа внимателно и каза учуден:
— Само двама господа, но може би…
Поздравиха се сдържано.
За учудване на Фиола и Кай се появиха само О’Донъл и Шатингиус; Шатингиус с жлъчна сериозност, О’Донъл — много загрижен.
Двамата чакаха и се съвещаваха тихо. О’Донъл се върна още веднъж и дойде след няколко минути, клатейки глава.
Шатингиус направи заключително движение и пристъпи към Фиола.
— Нека да сверим времето.
— Сега е шест часа и десет минути.
— Това означава десет минути след уговорката. За свое съжаление трябва да обявя, че от вчера следобед не успяхме да открием граф Курбисон. Затова наистина съжалявам, не е възможно и да се получи обяснение за неявяването му. Отчитайки обстоятелствата, засега не мога да приема друго обяснение, освен че е станала злополука, или някаква абсолютно неотложна причина го е възпрепятствала да остави съобщение. Моля ви да приемете същата причина до изясняване на подробности по случая и да ни извините за безплодните усилия.
Фиола беше ужасен и погледна към О’Донъл, който направи отчаяна гримаса:
— През нощта не беше в жилището си.
Лиевен постави ръката си на рамото на Фиола и се заслуша. Всички замълчаха и се заслушаха.
Вятърът носеше шума на втора кола.
— Докторе — помоли Фиола, — не се знае кой идва… Моля отдръпнете се малко назад.