Подминаха, заливът остана зад тях, потъна в морето. После приближиха буйната растителност на Сицилианското крайбрежие. Впечатлението от Сицилия беше различно — нещо африканско, а и нещо тропическо. Яхтата забави скоростта си.
Само няколко думи — един вик на Лилиан Дънкърк:
— Ще бъда на европейското първенство.
Малката лодка изчезна, и земята, палмите и хората застанаха между Кай и яхтата.
Глава четиринайсета
Кай остана за кратко в Палермо. Нае кола и замина за Термини. Шофьорът взе трийсет и седемте километра за двайсет и пет минути.
Голяма проветрива зала; пред нея стоеше покрита с прах спортна кола. Кай се вгледа по-внимателно; изглеждаше като модела на Мърфи. Той накара шофьора да спре и позна Мърфи, който гледаше към колата, а после направи няколко многозначителни жеста към залата. Двама монтьори се появиха и започнаха да тикат автомобила вътре.
Мърфи се обърна към Кай. Размениха по няколко незначителни думи. Кай усети упоритостта на другия, който не му даваше никаква информация и беше непробиваем.
Продължи нататък и се сблъска с Холщайн, който тичаше насреща му, а ръцете му бяха пълни със свещи. Трябваше да си припомни колко ли време измина, откакто не го беше виждал? Беше изтекъл по-малко от месец от последната им среща — а би могло да бъде и година. Но сега, щом се изправи пред него, между тях не съществуваше нищо друго, освен естественото връщане към обичайното.
Изживяното с Лилиан Дънкърк беше потънало като остров в морето; от него по-нататък не водеха никакви връзки. Кай се развесели и запита:
— Какво им е на свещите?
— Вече дни наред ги сменяме. Сега открихме един много устойчив тип, който издържа дълго на високите обороти. Щях да забравя, има поща за вас.
Той донесе куп писма и вестници.
Кай ги прегледа бегло. Холщайн му разказа, че получил писмо от Барбара. Барбара…
Кай също имаше в пощата си писма от нея. И въпреки това почти болезнено прие думите на Холщайн.
Бе учуден на самия себе си; колко странно нещо бе сърцето: той се връщаше от една жена и при нея беше забравил другата — мислеше за другата и забрави онази, от която идваше. И никоя от двете не бе излязла от съзнанието му. Нямаше нищо на света, за което без никакво право се фантазираше повече от любовта.
Преди всичко тя беше много по-афористична, отколкото човек очакваше. Не можеше да се понася прекалено дълго и да остане безнаказана. Тя изискваше паузи, за да издържи по-дълго. Кай считаше, че датите на състезанието с метафизична мъдрост се вписваха в неговата психология. Те идваха точно на място — както и последния път.
Гледаше със светнал поглед към планинския масив, улиците и небето.
— Често ли карахте, Холщайн?
— Почти всеки ден.
— И при дъжд ли?
— Не валя. Малко променихме спирачките и смятам, че при мокър път бързо може да се убие скоростта.
— Лиевен пристигна ли?
— Да, дори идва вече вън.
— Но не често?
— Не прекалено често.
— А монтьорите?
— Всички са тук.
— Ще стартираме с три коли. Колко ще участват от типа на Мърфи?
— Четири.
— Четири?
— Доста е внимателен.
— Вече забелязах. Той е предизвикателно предпазлив.
— Едва от скоро. Преди това беше също така доверчив. Идваше всеки ден и дори ми даваше съвети, които бяха добри. Не знаех точно какво иска. Най-сетне забелязах как търсеше по заобиколен път да изкопчи информация за подобренията ни по карбуратора. Щом ясно му дадох да разбере, че се лъже и не сме успели, се отдръпна. Имам чувството, че страшно съжалява, дето е дал съветите си за една загубена кауза. Не мога иначе да си обясня поведението му.
Кай добре си представяше другото. Той попита:
— Мо Филби в Сицилия ли е?
— Да, в Палермо.
— Идва ли тук?
— Веднъж с Лиевен.
Кай потропваше с пръсти върху капака на радиатора. Изпитваше удоволствие от това и с другата ръка започна да имитира тимпани. После престана.
— Холщайн, трябва да спечелим на всяка цена.
— Наистина трябва.
— Ще започнем утре със здрава тренировка.
— Можем да започнем още днес.
— По-добре утре — днес смятам да си създам нужното за това настроение.
Лесно е да се намери някой в Палермо. Не след дълго Кай се обади на Лиевен, който настоя да говори веднага с него. Малко озадачен, Кай отложи срещата за вечерта, тъй като Лиевен не му посочи определена причина.
Беше малко напрегнат и подозираше забавна интрига, свързана с Мо Филби.
За да направи по-добро впечатление, той беше вече в трапезарията. Когато Лиевен пристигна. Покани го да вечерят заедно. Забеляза, че на Лиевен му стана неприятно, защото първоначално отказа.