— По-скоро бих искал да обсъдим нещо, Кай.
— Та нали за това сме тук. Но е доста скучно да се храниш сам. А тези малки предястия са неповторими. Такива човек може да хапне само тук, на морето.
Лиевен се поколеба. После проумя, че един отказ не би променил нищо и все пак беше по-добре да вършат нещо. Вместо да чакат заедно бездейни.
Кай започна пръв.
— Холщайн изглежда се е подготвил отлично.
— О, да.
— Той постоянно е на пистата.
— Да.
— Защо са тези едносрични отговори, Лиевен?
— Е, човек си има своите тревоги.
— Не можете и да го отречете. Искате ли от този сладкиш с многолистно тесто?
— С удоволствие.
— Вкусно е, нали?
— Много вкусно.
— Искате ли да изпием кафето си навън?
— Бих предпочел.
— Добре! Да открием някое местенце. Местенце, където да си поговорим, нали така?
Лиевен се засмя.
— Много сте мил, Кай. Дори не сте любопитен защо идвам при вас. Ето пуретите със зеленото листо отгоре. Нека да запушим.
Изпиха кафето си. Лиевен си мърмореше нещо. Преди бързаше да говори с Кай, но сега вече като че ли се бе поуспокоил и премисляше как да насочи разговора в безобидни коловози.
Кай прекъсна усилията му.
— Мо Филби също е в Палермо.
— Да.
— Отдавна ли?
— От няколко дни. — Лиевен изпусна кръгчета дим и ги съзерцаваше. После замислено добави:
— Дойдохме заедно.
— Да — каза Кай, също така зареян във въздуха, видимо отсъстващ, но тайничко развеселен.
Лиевен замълча. Изчака въздействието от последните си думи. Това доказа на Кай, че отношенията му с Мо Филби се бяха променили. Лиевен имаше гузна съвест, защото така и не разбра какво изпитваше Кай към Мо Филби; подозираше повече, отколкото реално съществува, или поне определени намеци на Филби целяха да го убедят в това.
Не можеше да си представи, че с равнодушното „да“ Кай беше приключил с въпроса. Бе доста вещ и знаеше, че точно в отношенията с жена всичко беше възможно и нямаше нищо маловажно. Освен това от него можеше да се очакват какви ли не чудатости, а и отсъствието му през последните седмици…
— Каква прекрасна Ясена!
Кай наблюдаваше пурата между пръстите си.
— И пурата е много добра, Лиевен. Свежа е. Като че ли току-що е свита.
— Наистина е само от няколко дни. Пратиха ми ги по куриер.
— Чудесно. Ще ги изпушим заедно.
— Ама, разбира се, Кай. — Лиевен се заслуша, имаше и друг скрит подтекст.
— Това са истински пури на мира. Има нещо в тях, което всичко разбира и нищо не прощава. Особено първата им половина. Човек би трябвало, при цялото ми уважение към качеството им, да ги пуши само дотам. Втората половина е вече малко по-тежка. Човек може да си го разреши, не смятате ли?
— Винаги ли?
— Странен човек сте, разбира се, че винаги. Много мило от ваша страна, Лиевен, да откривате взаимовръзки там, където ги няма. Някога, когато бяхме значително по-млади, сред ранно узрялото познание на романтично настроение, ние си обещахме никога да не си разваляме приятелството заради жена. Мисля, че е непоклатима идея. Защо изобщо да говорим за това?
Лиевен въздъхна, и възкликна спонтанно:
— Тази мръсница!
Кай се засмя:
— Но защо?
— Объркана история.
— Жени като нея създават само объркани истории.
— Разбирам ви, ако го казвахте преди това, но като епилог? Защо?
— Трябва да ви избавя от една илюзия: всичко това е отдавна. Вие не можете да прецените нещата от всички страни. Аз имам поглед върху всичко, а то е доста забавно. За Мо Филби е важна личната сензация, че европейското първенство е всъщност битка за нея самата. Около това, естествено, играят и други неща — миловидност, грация, индивидуалност, даже и човечност — в противен случай би било глупост, за която не си струва да се говори. Но колко умело е преплетено всичко, особено сега. Това е, извинете ме, Лиевен, добро постижение. А щом и самият вие сте замесен, това е дори отлично постижение.
Лиевен не разбра добре, но усети, че победата над Мо Филби не беше пълна, дори му мина през ума, че не беше никаква победа, а по-скоро клопка. Засегна се; но равнодушието му — неговата жизнена позиция го укротяваше донякъде. Бързо намери успокоение в красивата философия на притежание, въпреки всичко.
Гневът от изстраданото, защото той би могъл да получи това с много по-малко усилия, го правеше словоохотлив. Ако Филби не го беше подвела, никога не би му хрумнало да води този разговор с Кай. За да позаглади нещата — стана сърдечен и започна да споделя.
— Мислите ли, че иска да ни раздели? Преди няколко дни ми разправяше, всъщност това не е вярно, нищо не ми е разправяла. Между нас се породи доверие и тя много умело ми подчертаваше, че проявявате определен интерес към нея. Как е успяла? Сега не мога да си обясня. Правеше го по такъв убедителен начин, че ми се стори наложително да разговарям с вас.