— Разговорът ни е единственото нещо, което не е успяла да предвиди.
— Какво значение има?
— Така просто се губи смисълът. Тя е искала да настърви и вас за състезанието, точно както Мърфи и мен. Трима тайни конкуренти, от което двамата явни, много напрежение. Дори е за завиждане, човек да преживее състезанието по този начин. Има богат опит във флирта, не може да й се отрече.
— А аз… — Лиевен поклати глава, — да не се досетя!
— Не се отчайвайте — пошегува се Кай, — ралито едва започва.
Лиевен беше потресен от самия себе си. Първоначално бе пресметнал всичко така ясно, и всичко стана според очакванията. Моментът на слабост, който неминуемо идваше при всяка жена, това той знаеше от практиката, бе дошъл и при Мо Филби веднага след заминаването на Кай. За съжаление, наистина, трая кратко, а Лиевен не го беше предвидил. Като неин приятел, той се явяваше пикантен епизод за засегнатата Филби. Тъй като не познаваше предисторията, тълкуваше нещата съвсем различно. Вместо да спре дотук, той започна да тръби. Непостоянната му жертва беше започнала отново да играе, а той се оказа толкова глупав, че приемаше в своя полза неща, които имаха съвсем друга цел. Намеците, които Мо Филби правеше за Кай, дотолкова му заприличаха на явно доказателство за трайно привличане, че го накараха да провокира този смехотворен разговор. Така е, щом се поддаде да бъде отдалечен от доказаните си принципи и примамен в полето на истинските чувства: Лиевен имаше неясното чувство, че ще се наложи да заплати всичко до край. Той беше искрено обезкуражен и се чувстваше засегнат. А това, че уютно беше запълвал живота си с подобни задкулисни машинации, само подсилваше моментното му отчаяние. Той изглеждаше направо комично.
Сега се разтапяше от добродушие и доставяше на Кай искрено удоволствие, като му разказваше какво смята да направи.
Кай го спря.
— Звучите почти патетично. Защо сте така обиден?
Лиевен понечи да обясни подробно, че ни най-малко не бил обиден.
— Тогава го приемете така, както вие самият винаги сте го правили.
Лиевен замлъкна. Ето къде се криеше проблемът. В своята непредпазливост той, без да иска, се беше влюбил. Не прекалено, но достатъчно, за да излезе от релсите, щом го разкриха.
Кай продължи:
— Това ще бъде най-оригиналното състезание, в което съм участвал. Трябва да признаете, че психологическият привкус значително изостря напрежението.
Лиевен кимна.
— За съжаление.
— Днес Мърфи ми се стори парче лед.
— Напълно го разбирам. Как ли пък на него му е представила нещата!
— Той явно е съгласен. За него шансът е ясен: ралито за Мо Филби. Не е чак такъв декадент, за да представя, че то е по-изискано, но тези американци приемат всичко като нормален спорт! Имат завидна нагласа към сложните неща. Практични са, не може да им се отрече.
Лиевен мрачно се занимаваше със своята пура. По лицето му пробяга една мисъл и неволно излетя:
— Мисля, че тя се отнесе направо некоректно към мен.
Кай вече не можеше да удържа смеха си. Лиевен го погледна учудено. Това накара Кай да се разхили още по-силно. Лиевен му се струваше завладяващо добър в това фантастично уточняване на свое и чуждо, и изобщо не му бе хрумвало, че в отношението си към него Филби бе използвала същите средства, които обикновено използваше той самият. Просто го бяха изпреварили. Той продължаваше да се чувства неудобно и опита да смени темата.
— Кога ще започнете да тренирате, Кай?
— Утре.
— Мърфи ще бъде безпощаден противник.
— Особено след като Филби го е докарала до отчаяние.
— Това се вижда още от четирите коли, които е обявил за състезанието.
Кай изведнъж почувства към Мо Филби огромна симпатия. Тя изключително умело бе използвала отсъствието му. Комбинацията беше безупречна и всичко бе блестящо подготвено. Беше достойно за покер. Напрегнато очакваше срещата си с Филби, особено след последната им раздяла, която беше малко неприятна за нея. Беше твърдо решен да не й облекчава живота.
Лиевен извади документи от чантата.
— Навигатор ще ви бъде Фиола, нали?
Кай кимна.
— Обещах му. Той е най-подходящ; познава точно маршрута.
— Добре, предвидили сме следната тактика:
Холщайн се опитва да мине веднага начело и да наложи убийствено темпо. Ако стигне до четвъртата обиколка, ще бъде достатъчно. В първите две обиколки трябва да се опита да взриви пистата, за да можем да се измъкнем и да се освободим от зоната на карамбола. По-слабите коли ще бъдат съсипани от това темпо. Холщайн води първите две обиколки, ние сме непосредствено след него в групата, без да губим връзка. В третата обиколка тръгваме с нашите коли напред, надминаваме Холщайн, който започва да пести сили, за да остане резерва. Аз повеждам, вие оставате плътно зад мен. В четвъртата обиколка давате газ, задминавате ме и тръгвате да изпреварвате, ако все още е останал някой пред нас.