Кай понечи да стане, но като се опираше на масата, усети под ръката си нови жетони. Някой му ги бе поставил незабелязано. Едва сега обърна внимание, че една жена отдавна седеше и играеше до него — сепна се; тя бе му пробутала жетоните, но той не я познаваше. Жената се обърна към него и му каза тихо, но твърдо:
— Трябва да заложите на следващата игра.
Няколко секунди Кай се колеба. Играта престана да бъде поредица от залагания, които можеш да прекъснеш, щом ти скимне; бе се превърнала в самостоятелна сила, обсебила цялата маса, със собствени задължителни правила. Беше подчинила ситуацията и нищо друго нямаше значение. Цялата зала се бе сляла в едно цяло от очакване и предчувствия, трескаво тръпнещо и напрегнато до краен предел.
Наистина всички, които седяха тук и се чувстваха споени в единен фронт, разбираха Кай и не биха му попречили да вземе чужди жетони и да продължи играта, защото истинският играч използва вълнуващата магия, която предхожда и съпровожда всяка серия, и знае добре, че пропуснатото залагане би унищожило вълшебството и никога не може да се навакса.
Въодушевената групичка играчи усещаше, че трябва да се вземе съдбоносно решение, че трудна серия очаква Кай и всеки бе готов да заложи. Никой не бе забелязал, че той няма пари за залагане, иначе познатите биха му заели. Самият той би могъл да се обърне към тях за помощ, но играта бе толкова бърза, че нямаше никакво време и щеше да пропусне поне едно залагане. Това би довело до лош резултат, ново начало и абсурден опит за преиграване.
Единствено тази игра, следващата, изискваше от Кай да заложи.
Крупието вече придърпваше залозите и хвърли поглед към него. Кай видя, че Фиола усети случващото се, бързо надписа една визитка и я подаде. Почувства до себе си и около себе си сродни души, той в последния момент постави жетона от непознатата на червено и залогът му веднага се удвои.
Върна залога с кратко кимване за благодарност и постави на нечетно, червено, и две числа. Уцели числата. Една тройна серия отнесе много от жетоните на белгийката. Тя нервно се изсмя и си тръгна. На нейно място се появи костенурката с куп банкноти, плътно изписан бележник-талисман и система — нищо лошо не би могло да ги сполети.
Кай притисна отново банката. Жената до него прозря намеренията му и се включи. Фиола също купи жетони срещу визитката си и започна отново, но банката изплащаше само ако има покритие, тъй като бразилецът загуби много.
В залата имаше още една рулетка. Фиола се изправи и заложи едновременно и там. Кай го последва. Малко след това костенурката изчезна. Вместо нея дойде Бърт и заигра с останалите срещу банката.
Вестта за безумния дуел се разпространи бързо. Останалите зали опустяха. Подредени в няколко реда зад масата, някои стояха още с вестниците от читалнята в ръце. Едно крупие дори сбърка при пресмятанията — нещо нечувано.
Треската беше заразна. Все повече хора залагаха и участваха в битката. Въпреки голямото напрежение се играеше разумно. Местата с удвоени и утроени залози бяха ангажирани.
Банката отслабваше бавно, но сигурно. Тя наистина спечели някои едри залози, но като цяло бе принудена да се предаде и да посегне към резервите. Най-сетне Фиола и Кай стигнаха докрай. Събраха се с високи залози на малко полета, които веднага се запълниха и от другите играчи. Успяха.
Банката трябваше да изплати толкова, че наличностите не достигнаха. Крупието трябваше да помоли за отсрочка.
Развеселени, хората се спуснаха към втората рулетка.
Настроението бе дотолкова братски ентусиазирано, че повлия дори и на топчето. Още на следващото залагане се достигна максимума. Задълженията бяха толкова големи, че и тук се наложи прекъсване на играта, за да се набавят пари.
Като морски прибой мълвата плъзна навред. Спортинг-клубът имаше своята сензация, поне за три дни: цяла зала на банката гръмна.
Кай напусна клуба в чудесно настроение, чувстваше се така, като че бе довел много тежка задача докрай. Цялата шумотевица вътре не го засягаше изобщо. Усещаше лекота в крайниците си, граничеща с дързост; за него не бе толкова важно, че е спечелил пари, дори и не знаеше дали е прибрал всичко. И все пак разбираше, че този ден, който погледнат от разстояние, изглеждаше като стръмна спирала, за него бе добър. Окриляше го усещането, че има хиляди съмишленици.
Тръгна право към колата, която стоеше там, като близък приятел, стъпила ниско върху колелата си, със забележително изваяната й линия на спортния модел.
На капака на радиатора имаше напластена изсъхнала кал. Кай отчупи няколко парчета и ги стри машинално между пръстите си. После взе носна кърпичка, и лъсна един малък участък, където никелът бе потъмнял.