Прекалено късно Кай проумя, че не само е допуснал грешка, а се е държал много грубо. Изпита желание да каже на момичето нещо ведро, че би искал да я види и утре, че днес е пристигнал и е съсипан от умора. Всичко това само би отложило нещата, а и тя надали би го разбрала.
Изчака я да слезе по Авеню де Монте Карло — един малък силует на празния фон на улицата.
Откъм спортинг-клуба се чуха стъпките на цяла компания, която си тръгваше. Една дама прекоси улицата. У личният фенер слабо освети лицето й. Това беше жената, която му предложи жетона. Беше сама и се качи в лимузината, без да поглежда встрани.
Изведнъж той се почувства страшно уморен.
Глава втора
Кай спа до късно следобед. Фруте го събуди с ужасен вой — настояваше да бъде изведена. Вместо вечерна разходка, отидоха до Ница. Но за Фруте денят бе особен. На Променад дез’Англе тя започна отново да недоволства, безцеремонно си проби път през тълпата, за да достигне най-сетне до някого, когото явно искаше да поздрави бурно, така че принуди околните да направят кордон около двамата.
Мъжът се сепна, огледа се с търсещ поглед, срещна погледа на Кай и се спусна към него.
— Каква изненада! Не е възможно да сте тук отдавна, непременно бих ви видял с Фруте.
— От вчера, Лиевен. Днес съм в Ница за първи ден.
Лиевен почеса дога по главата.
Помните ли, че искахте да ми подарите Фруте, когато си тръгнахте от Соерабайа? Тогава беше още млада, а сега е станала много представителна.
— Сега вече не бих ви я и подарил. Колко време изтече от последната ни среща?
— Две години.
— Две години… времето препуска като развален часовник. А като че ли са минали само два месеца.
— Доста ли неща се случиха през това време?
— Напротив, малко. Една година живях сравнително спокойно. Малко размисъл, малко сантименталност. Отрази ми се добре.
— Старата болест — треската на застоя. Прихваща точно като маларията и се повтаря през определени периоди от време. Смятам скоро да се лекувам при Кинсли. Той е женен, обича пълнена гъска и сериозни четива. Подобно посещение ми действа добре поне една година. Докога ще останете?
Кай сви рамене:
— Не знам.
— Срещаме се точно в подходящия момент — утре заминавам за Монца. Искате ли да дойдете с мен?
— Рали ли има?
— Нещо такова, но без особено спортно значение. За мен все пак е важно. Преди няколко години купих акции от автомобилен завод. Напоследък задълбочихме взаимоотношенията си и им сътруднича. Конструирахме нов образец, който е много пъргав. Трябва да се изпробва, заявили сме една кола за утрешното рали, за да проверим без много шум как се държи при по-продължително натоварване. Тренираме с поглед към бъдещето. Ще ми се изненадващо да грабна купата на Европа. За тази цел колата не бива да достига максималните си възможности. Все още не искам победа, а само проверка. Интересува ли ви?
— Да, ще дойда с вас.
Отидоха заедно да вечерят. Поръчаха да им сервират на открито. Беше приятно — седиш си спокойно и си бъбриш за годините, прекарани заедно — като деца в сладкарница. Бронзовите статуи пред Амбасадор държаха светещи фенери. Зад хотел Негреско изгря луната. Грозният павилион на брега Жете стана малко по-поносим, когато светлините от прозорците му огряха водата.
По главната улица, строени в редици, подобно на цяла армия, профучаваха колите. Шумът на прибоя се смесваше с рева на моторите.
Лиевен взе Кай. Шофьорът му беше с него. Трябвало да помага на монтьорите в Монца. Потеглиха с равномерно темпо. Шосето бе пълно с автобуси, в които образованото средно съсловие се оставяше да бъде просвещавано по география от господа с микрофони.
На едно място пътят правеше лек завой, след това навлизаше в друг — стръмен и опасен. Отзад изсвири клаксон.
Лиевен вдигна предупредително ръка, но все пак се отмести встрани, за да освободи път на другата кола.
Голяма двуместна лимузина се опита да ги изпревари с много газ. Пътничката късно осъзна, че двойният завой ще я притисне. Въпреки това се опита бързо да надмине Лиевен; изведнъж чу клаксона на изскочилата от завоя насрещна кола и толкова се обърка, че зави много рязко обратно. Въпреки че Лиевен удари спирачки, разстоянието бе прекалено късо. Двуместната лимузина се вряза в неговата, изби единия калник и така го разтресе, че се наложи силно да завърти волана обратно, за да удържи колата да не се обърне.
Двете коли се бяха вкопчили една в друга. Лиевен пусна алармата, Кай се затича към завоя, за да спре насрещните коли.