С последното естествено не можх да се съглася, но от учтивост не възразих.
Овчарят се изправи с пъшкане.
— Е, аз продължавам нататък. Пожелавам ви късмет в търсенето, млади човече! Ще ви е нужен. Всички, които са се опитвали да разкрият тази тайна, са вървели някак си към гибел. Спомнете си за Калин и неговия рак на белите дробове! Доктор Винтер изгоря в колата си при катастрофа, а секретарката му бе убита… Пазете се! Освен това нищо няма да откриете, ако продължавате да се хващате за най-простите решения.
Сбогувахме се. Въпросът, откъде имаше овчарят такъв богат речник, остана неизяснен. Тук, в тази околност, всичко бе странно — както природата, така и хората.
Чух как стадото се отдалечи и тогава останах сам на брега на езерото, на „омагьосаното езеро“, както сигурно с удоволствие би се изразил Калин. Докато той и самотният му вагон се върнеха, имах още доста време. А тук, разбира се, нямаше да намеря нищо.
Докато разговарях с пастира, в съзнанието ми изплува далечен избледнял спомен. Някога бях чел един разказ. Заглавието му бе „Замъкът на Мьоен“ и в него също се разправяше за подобен ефект, при който отначало човек виждаше нещо, а после то вече не бе там. Само, че накрая авторът признаваше, че ставало дума за несъзнателна измама на човешкото око, което пресъздава симетрията на мястото, където тя е нарушена. За подробности вече не можех да се сетя. Но при това езеро нещата бяха различни.
Не, рекох си най-сетне. Тук няма нищо, което да бъде просто допълнено. Че при бегъл поглед окото прибавя липсващото осмо ъгълче на осемлъчната звезда, може и да е така. Но никога не биха могли толкова хора да си представят една и съща картина. Винаги еднаква!
Тогава значи тя все пак е истинска!
Тръпки ме побиха при тази мисъл, понеже по такъв начин стъпвах по хлъзгавия път на нереални теории. Това не подобаваше на един застрахователен агент, за когото само фактите са от значение. Но не можех да не призная съществуването на необикновения ефект. А дали той имаше нещо общо с призраци и духове, бе съвсем друг въпрос.
Наблюдавах слънчевата местност и разсъждавах какво в предположенията на овчаря би могло да бъде истина и какво — измислица. Почти нищо не можеше да се докаже. Нещастен случай? С подобни твърдения бе възможно да се обясни всичко. Разходих се около езерото толкова близко до водата, колкото позволяваха мочурливите брегове. Единственото, което открих, бяха някои предмети, които другите търсачи бяха изоставили — жалони, парчета от мрежа и естествено лодката им.
Седнах и отново се задълбочих в мислене. Беше топло и позадрямах. Знаех, че няма много време, но спирката бе само на няколко десетки крачки и бях напълно сигурен, че ще чуя влака.
Събудиха ме гласове. Двама души, мъж и жена се разправяха доста възбудено.
— Отгоре на всичкото си мръсник и страхливец! — рече жената презрително. Тогава чух ужасяващ писък и в следващия момент бях на крака.
Насред езерото плаваше лодката на някогашните търсачи. Точно тогава един млад мъж — горе-долу колкото мене висок, с кестеняви коси и тъмна къса брада, облечен в сив костюм и в шлифер със същия цвят, нанесе удар с някаква палка. Жената падна на дъното на лодката. Това трая по-малко от секунда и аз не разбрах нито колко време бе изминало, откакто съм заспал, нито как двамата са успели да се качат в лодката. Гледах бездейно, но съвсем замаян. Но после се затичах и пристигнах до останките от малкият пристан точно когато мъжът хвърли жертвата си през борда. Дълбоко в подсъзнанието ми изплува мисълта, че сега наблюдавам познатата вече сцена отблизо и следователно не бих могъл да предприема абсолютно нищо, защото призраците са отдавна мъртви.
— Стой! Не мърдай! — изревах с всички сили и извадих моя пистолет играчка от джоба на якето си. — Полиция!
Убиецът се сви и ме погледна така ужасено, както и аз него. Инстинктивно се опита да избяга, но езерото не бе толкова голямо, че да може да се ми изплъзне. Освен това забеляза оръжието в ръката ми и се отказа.
Жертвата му не се виждаше вече, трупът бе потънал. Може би го бе затиснал с нещо. Всичко се бе разиграло толкова бързо, а и аз още не се бях разсънил напълно.
— Елате на брега и без глупости! — заповядах колкото се може по-сурово.