Убиецът не се съпротивляваше и с мрачно лице стъпи на прогнилите дъски на пристана.
Междувременно погледнах часовника си. Беше крайно време да се върна на спирката, ако не исках да изпусна влака.
На това място спомените ми прекъсват и не мога да опиша събитията по-нататък. Предполагам обаче, че в същия момент убиецът ме е нападнал и ударил.
Когато дойдох отново на себе си, край мене бяха коленичили няколко души. Един полицай ми обясни, че съм арестуван поради обвинение в убийство на една млада жена — той спомена името й. Но, повтарям, че никога по-преди не съм го чувал. Никой не повярва на обясненията ми и така се стигна до този процес.
Естествено знам, че са намерили трупа. Сега! Но все пак посочените от мене свидетели могат да посочат, че слязох на тази спирка само защото исках да проуча отблизо изложеното по-горе явление.
Не мога да обясня как така аз и много други хора сме видели едно престъпление, което е направено едва след това. Обаче сега вече ми е ясно защо дотогава не бе намерена никаква следа — нали убийството още не е било извършено. Появата именно на този ефект могат да потвърдят много от обитателите на местността.
На това място бих искал още веднъж да обърна внимание на предположението си — да се търси описаният от мен мъж. Той е убиецът на онази жена, дори и да трябва да призная, че прилича много на мен, така че свидетелите не бяха сигурни и не казаха нито да, нито не. Също настоявам да се извърши и разследване на факта, защо убийството е било видяно още преди да бъде извършено. Последното може да е ключът за всичко…
П.П. В момента младият мъж, слязъл от влака да разгледа природата и да разбули тази загадка, излежава доживотна присъда в централния затвор в република Германия.