4.
Когато Джон де Салдо дойде на себе си, ярката светлина го заслепи и той бързо затвори очи. Главата му бучеше, виеше му се свят и той болезнено простена. Паметта му веднага се възвърна. Ласитър, този мръсник, го беше повалил със силен удар на земята и беше откраднал индианката. Джон де Салдо силно изруга.
Нежна женска ръка докосна лицето му, после стисна ръцете му. Беше Алис, дъщерята на сестра му. Беше на 20 години и мечтаеше да види света, както му беше признала. Очите й ясно издаваха, че очаква именно той да я отведе в широкия, непознат свят.
— Алис! — произнесе едва-едва Джон де Салдо.
— Как се чувствуваш, Джон? Искаш ли да пийнеш нещо?
Никой не беше успял да я убеди, че трябва да го нарича вуйчо. Още като момиченце беше наложила волята си.
А той наистина беше обиколил света! Познаваше не само Мексико, но и цяла Южна Америка. Беше стигнал до Магелановия проток и гордо се беше изпикал във водите му. Но не си струваше да ходи чак дотам. Това беше краят на света и като всеки край той беше безрадостен.
Джон де Салдо познаваше всички големи градове на континента. Ето къде беше истинският живот! Но там не беше подходящо място за едно младо момиче. Поне не за дъщерята на сестра му… Беше изкарвал прехраната си с игра на карти и хвърляне на зарове. Беше опознал много момичета, най-вече проститутки. Какво ли би могла да научи там Алис?
Но Джон де Салдо не винаги е бил професионален картоиграч. В Щатите беше водил кервани от емигранти от единия бряг до другия. После беше работил като придружител на товари в компанията „Уелс Фарго“. А като помощник-шериф в Додж Сити беше успял да наложи ред и дисциплина в най-дивите и жестоки години от развитието на Запада. За тази цел едрите земевладелци и прекупвачите на добитък плащаха огромни заплати. Трима души вършеха цялата работа. В затвора много-много не се задържаха хора, затова пък погребалните бюра не можеха да се оплачат от липса на клиенти. Техните собственици още тъгуваха по това златно време, както и много други жители на Додж Сити, които спокойно се занимаваха със сделките си, защитавани от тия трима мъже…
Да, хубаво време беше, макар че с шерифската значка на гърди не се правеха големи пари. Още като дете Джон де Салдо беше чувал за легендарните индиански съкровища в Блек Хилс. В дома на сестра му също говореха само за тях. Нали живееха само на хвърлей от тези тайнствени хълмове. Зетят му беше разработил подробен план как да измъкне богатствата на червенокожите.
Когато му разкриха намеренията си, Джон де Салдо ги сметна едва ли не за побъркани. Чиста лудост беше да се отвлече дъщерята на великия шаман и да се принудят червенокожите вождове да дадат богатствата си срещу нея. Според него такова намерение беше неосъществимо.
Тогава обаче се бяха появили Медисънови и му бяха измъкнали плячката под носа!
Зет му и двамата му братя се бяха втурнали презглава да търсят Джон де Салдо. Укорите и обвиненията им нямаха край. Защо се беше колебал толкова дълго! „Дори човек като мен не е в състояние да измъкне тази скоу от свещения й храм!“ — беше казал Джон де Салдо на роднините си, но ето че едни проклети бандити бяха успели. Сега обаче беше негов ред. На всяка цена трябваше да измъкне индианката от ръцете им.
Бандата наброяваше осем души. Всички бяха изпечени негодници. Затова Джон де Салдо беше решил, че не е лошо да привлече на своя страна човек като Ласитър. Но този кучи син го беше преметнал. И причина за това не беше черната му кукличка. Джон де Салдо беше убеден, че Ласитър сам иска да пипне индианското злато!
Как можа да извърши такава непростима грешка! Беше успял сам-самичък да се справи с бандата и да им отмъкне червенокожата принцеса. Вече нямаше кой да му пречи. Медисънови бяха останали да лежат на земята, пронизани от куршумите му.
Само Ласитър…
Джон де Салдо се надигна в леглото си. Бяха го пренесли в стаята му и бяха оставили Алис при него. Тя се опита да го убеди да си легне отново.
— Моля те, не ставай! Всички тръгнаха да гонят Ласитър. Смятам, че вече са го настигнали.
— Кой тръгна след него?
— Всички! Татко и ратаите!
— Ама че глупаци! — изрева гневно Джон де Салдо. Той отблъсна Алис и се опита да се изправи. Все още беше с ботуши с шпори. — Как не могат да разберат, че с човек като Ласитър не можеш да се справиш току-така! Този кучи син е събрал в себе си най-мръсните номера на света! Дано междувременно не ги е окачил по дърветата. Хърд също ли тръгна с тях?
Алис кимна в знак на съгласие.
— Бързо оседлай коня ми, Алис! Не се безпокой, нищо ми няма. След минута ще бъда готов.