— Блекфийт? Кроус? — обърна се той към Мира О.
Тя заклати глава. После произнесе с тънкото си гласче:
— Якимас!
По дяволите, какво ли беше това племе? Ласитър никога не беше чувал името им. Затова внимателно се вгледа в индианците, опитвайки се да ги запомни. Мира О беше оглала. Беше потвърдила това с гордо кимване на глава. След десет минути двамата продължиха пътя си. Тя се сгуши зад гърба му също като Си. Само че индианката чисто и просто не искаше да падне от коня.
В местността около Осаге Крийк Ласитър беше успял да заблуди преследвачите си. Това не беше го затруднило особено много. За съжаление не успя да установи кой е водачът на групата. Дали някой от Бекманови или самият Джон де Салдо? Нищо чудно този тип да се беше съвзел по-бързо, отколкото очакваше Ласитър.
Вече три дни той и Мира О бяха на път. Може би Джон де Салдо вече се беше отказал. Във всеки случай нямаше и следа от хората му.
Ласитър обаче беше нащрек ден и нощ. Не знаеше дали вече е навлязъл в свещената земя на червенокожите. Яздеше през хълмиста местност, гъсто обрасла с гори. Още не се виждаха планини. Може би ако се изкачеше на някой хълм, щеше да види повече, но той предпочиташе сенчестите долини.
Червенокожата скоу отдавна беше разбрала, че Ласитър я води към родните й места и въобще не правеше опити за бягство.
Слънцето беше в зенита си, когато Ласитър забеляза малко поточе и се отправи към него да напои кафявия си жребец. В този миг индианката го потупа по рамото и посочи на юг.
— Блек Хил! — промълви тя.
Той погледна нататък и присви очи. Дали не се лъжеше? Но Мира О живееше тук и трябваше да знае по-добре.
След като жребецът се напи до насита, Ласитър тръгна по течението на потока, който течеше през камъни и дерета право на юг.
Червенокожото момиче зад него беше доволно. То се притисна до гърба му и облегна глава на рамото му. Само да не беше тази проклета миризма! После на всяка цена трябваше да си смени дрехите.
Поточето минаваше през висока гора с много нападали дървета и млади издънки, които не позволяваха на погледа да проникне надалеч.
По брега към тях препускаше ездач. Ласитър го забеляза едва когато се приближи на не повече от 300 ярда от тях. Понечи да посегне към уинчестъра, но се отказа, тъй като насреща им идваше бял човек.
Кой ли беше този самотен ездач? А може би все още не бяха стигнали Блек Хилс…
Внезапно Ласитър се сепна, дръпна юздата на коня и хвана пушката си. Насреща му идваше Джон де Салдо!
Това проклето копеле! Как е могъл да стигне дотук! Ласитър позволи да го изненадат и сега трябваше да се пази.
Мира О също позна похитителя си. Тя се вкопчи в Ласитър също като Си и се разтрепера от страх. Но тази индианка беше доста по-силна. Тя така го стисна за гърлото, че дъхът му спря.
Джон де Салдо спря на няколко крачки от тях и грубо се изсмя. Ласитър вдигна пушката и се прицели в него.
— Сигурен съм, че не ме смяташ за идиот, Ласитър — произнесе подигравателно мършавият мъж и небрежно бутна пушката настрани. — Не съм дошъл чак дотук, без да имам сериозен коз в ръката си. Знаеш го много добре.
— Хванал си Си, нали?
— Да. Кого другиго?
— Да върви по дяволите тая негърка!
Джон де Салдо се изсмя.
— Напълно си прав. Не мога да понасям негрите. Според мен не ги бива за нищо. Само пеят и тичат насам-натам, като че ги гони лъв. Ти обаче явно ги харесваш. Или поне Си. Затова ми дай индианката или Си ще съжалява, че се е родила. Оставил съм я при някой, който без колебание ще й пререже гърлото, ако до определен ден и час ние с теб не сме постигнали съгласие.
Още като видя Джон де Салдо, Ласитър разбра какъв е козът му и отчаяно търсеше изход. Беше сигурен, че този негодник е наредил да убият Си, в случай че той не се съгласи с исканията му. Ако обаче предаде в негови ръце Мира О, Си ще бъде спасена, а на индианката няма да й се случи кой знае какво. Тя трябваше да остане жива, за да може Джон де Салдо да изнуди индианците и да им вземе парите.
Сметката беше много проста, но Ласитър не искаше да се примири току-така. Най-важното обаче беше да запази живота на Си, която трябваше да изтърпи много заради него. А ако сега допусне грешка, тя ще плати с живота си.
Ласитър сбута Мира О с лакът и категорично нареди:
— Слез от коня!
Джон де Салдо я изгледа смразяващо, заобиколи жребеца на противника си и протегна ръка към червенокожото момиче. То обаче се притисна ужасено към Ласитър. Той беше единствената й надежда. Винаги се беше отнасял добре с нея за разлика от Джон де Салдо.
Американецът обаче повторно я блъсна в ребрата и тя трябваше да се подчини. Джон де Салдо я дръпна грубо и Мира се настани зад него на коня.