Белият мъж превеждаше всяка негова дума. Един от старейшините пристъпи към него и заговори на своя език. За съжаление Ласитър не разбираше този диалект. Но белият мъж бързо им се притече на помощ.
— Кой си ти? — питаше вождът. — Защо си искал да ни върнеш Мира О? Какво искаш срещу нея?
— Големият бял баща в далечния Вашингтон е научил за отвличането на Мира О и за белите бандити, които искат да приберат златото ви. Затова ми заповяда да я освободя и да ви я върна цяла и невредима. Големият бял баща от Вашингтон желае в земите му да цари мир между белите и червенокожите. Бързо им преведи това, човече! Иначе няма да успеем да настигнем Джон де Салдо!
Мъжът преведе. Но за голямо учудване на Ласитър индианците оглала не помръдваха. Той очакваше всички да се втурнат към конете си, за да освободят заложницата. Колкото и опасен да беше Джон де Салдо, той беше сам. А индианците губеха ценно време! Този кучи син беше толкова хитър, че щеше да се скрие в миша дупка, ако не успеят да го заловят.
Но индианците продължаваха да говорят. Ласитър имаше чувството, че ей сега ще насядат в кръг и ще почнат да се съветват надълго и нашироко. Но какво толкова имаше да се говори! В този миг обаче двама от младите воини пристъпиха към него и опряха дулата на пушките си в тила му.
— Те ще бъдат плътно до теб, Ласитър — съобщи белият индианец. — Ако Мира О не бъде сред нас, когато слънцето обиколи веднъж земята, ти ще умреш на кола на мъчението!
Ласитър укорително поклати глава.
— Не е този начинът да спасите Мира О. Джон де Салдо очаква да му занеса златото на гарата в Сидни. Вашето злато! Иска срещу Мира О цяла кола злато, толкова пълна, че четири коня едвам да я теглят. Кажи им всичко!
— Вождовете не ти вярват! — отговори рязко мъжът. — Твоят живот срещу живота на Мира О — и той направи театрален жест с ръка. — Щом слънцето завърши пътя си около земята, ти ще умреш! Чака те бавна и страшна смърт.
— Вие убивате не само мен. Убивате Мира О, а и любимата ми, която е в ръцете на Джон де Салдо!
Белият мъж вдигна високо един клон и го счупи на две.
— Решението е взето! Вождовете казаха своята дума.
Той пусна клона на земята. Щом видяха това, младите воини се нахвърлиха върху Ласитър, проснаха го по корем на земята, извиха назад ръцете му и ги вързаха.
Четирима воини го хванаха за ръцете и краката и го поставиха напреки на седлото. Двама мъже го вързаха здраво, а третият вдигна от земята колана с револвера и го окачи на седлото. При това се усмихна подигравателно.
Чу се цвилене на мустанги. Двама индианци бяха довели конете и скоро отрядът потегли в галоп.
За съжаление индианците оглала не повярваха на Ласитър. На всичкото отгоре му готвеха мъчителна смърт. На всяка цена трябваше да се освободи, и то бързо. Как ли хора като Медисънови и Джон де Салдо можеха да си въобразяват, че червените доброволно ще дадат цяла кола злато за една скоу, пък била тя и дъщерята на великия шаман? Те май не бяха наред с главите! Това беше единственото обяснение. Този Джон де Салдо си беше направо луд, ако мислеше, че Ласитър ще изтъргува индианката срещу златото и на всичкото отгоре ще отнесе товара чак до гарата в Сидни. Оглала въобще не се интересуваха от поставените им условия. Затова Ласитър трябваше да се освободи и да действува сам.
Ако той умре на кола на мъчението, свършено е и с Мира О и Си! Бързо трябваше да измисли нещо. После му предстоеше отново да се пребори с Джон де Салдо, а това никак не беше лесно. Иначе този идиот непременно щеше да убие и двете жени. Той беше южняк и нямаше никакви морални скрупули.
Може би все пак имаше шанс! Само трябва да действува бързо. Слънцето бавно се скриваше зад хоризонта на запад. Скоро щеше да се стъмни. Когато на следващия ден слънцето отново достигне хоризонта, той трябваше да бъде далеч оттук. Иначе край с него! Край с Мира О и Синтия…
6.
Този път щастието не беше благосклонно към Ласитър. Съдбата, тази капризна дама, явно беше заета някъде другаде. Нито въжетата се скъсаха, нито Ласитър падна от коня, без да го забележат.
Беше тъмно, когато пристигнаха в индианския лагер, разположен в западните разклонения на Блек Хилс. Навсякъде бяха запалени огньове. Виждаха се многобройни палатки и фигури, които се суетяха наоколо. Четирима воини го отвързаха и го отнесоха в една палатка. Хвърлиха го като чувал върху покрития с кожи под и го оставиха сам.
Ласитър се претърколи по корем и започна да напряга ръцете и краката си с надеждата, че въжетата ще се разхлабят. Пот се лееше от челото му, но резултатът беше плачевен. Вместо да се отпуснат, въжетата още по-силно се впиха в кожата му. Когато най-после се отказа, ризата му беше мокра от пот и цялото му тяло трепереше.