— Черната уличница е любовница на Ласитър — ухили се Джон де Салдо. — Той държи на нея повече от всичко. Заплаших го, че ще я убия, ако не получим индианското злато в определен ден на определено място. Този Ласитър е странен тип. За нищо на света не би допуснал да убия негърката. Сигурен съм, че ще докара златото! Можеш да ми вярваш!
Джилдън Бекман остана скептичен.
— Слава богу, негърката отново е наша! Но дали и останалото ще се уреди?
— Разбира се! — изръмжа Джон де Салдо. — Разчитай и се дръж за мен без колебание!
— Къде е определеното място?
Джон де Салдо посочи пощенския път.
— На юг. Исках да бъда сигурен заради индианката.
— А по-точно?
— Гарата в Сидни!
— Какво?
Джон де Салдо вдигна рамене.
— Дотам има поне 150 мили! — извика ранчерото и сви ръце в юмруци. — А до моето ранчо са също толкова!
Джон де Салдо се усмихна лукаво.
— Ще сменим златото срещу книжни пари. Няма нужда да ги мъкнем с нас. Нали има банки! Ще преведем парите и когато се върнем в Сънданс, те вече ще ни чакат там. Ще имаме толкова много, че ще можеш да си напълниш хамбара с пачки. Повярвай ми!
— Като те слуша човек, всичко изглежда отлично. Но ако погледнеш отстрани… — Джилдън Бекман не се доизказа.
— Аз винаги говоря истината, по дяволите! — извика Джон де Салдо.
— Мислиш ли, че червенокожите ще се съгласят? — попита примирително зет му.
— А какво друго им остава? Иначе ще им изпратя свещената скоу на парченца в чувал за картофи! И те много добре го знаят. Ласитър ще им го разясни най-подробно. Защото знае, че същата участ очаква чернокожата му кукличка. А той е луд по нея! Остави ме да си върша работата, Джилдън! Изчакай и ще получиш своята част.
— Колко станахме?
— Защо ти е да знаеш? — попита студено Джон де Салдо. — Хърд ще се справи с всичко. А сега най-добре е да отидем в бара и да пийнем нещо по-силно.
— Правилно! — съгласи се Джилдън Бекман и тръгна към хората си, които го очакваха пред хотела.
Джон де Салдо помогна на Алис да слезе от колата.
— Баща ти е тук — прошепна той. — Ще вземем отделни стаи, но ти не се заключвай. По-късно ще дойда при теб.
Младото момиче сърдито го изгледа. Беше твърдо решено да отстоява своето.
— Нали съм ти вуйчо! — разсърди се той.
— Ти си Джон и аз се влюбих в теб. Двамата ще обиколим целия свят! — избухна тя. — А той да си седи в скъпоценното ранчо, с което толкова се гордее. Майка ми се намъчи с този човек.
— Говори по-тихо! — изшътка той.
— Вземи двойна стая, Джон — отговори сърдито тя и цялата почервеня. — Иначе ще избягам още сега!
Това момиче беше много твърдоглаво! В този миг към тях се приближи Хърд.
— Ще откарам колата зад хотела, сър, и ще оставя някого на пост.
— Много добре, Хърд!
Колата описа полукръг и мина през широката порта, която водеше в двора.
Алис хвана под ръка любимия си.
— Целуни ме! — поиска тя.
Той я погледна в очите и разбра, че трябва да се подчини на волята й, ако не иска да стане скандал на публично място. Затова я целуна и двамата влязоха в хотела. На рецепцията нямаше никой и Алис уверено поиска двойна стая.
Джон де Салдо посегна към ключа и предпазливо се огледа. Но от зет му нямаше и следа. Затова бързо поведе Алис към горния етаж.
Когато влязоха в стаята, тя възкликна от радост и се хвърли на врата му. Щяха да спят в хотел! Това беше частица от широкия свят, за който толкова мечтаеше и в който щеше да живее отсега нататък. До нея беше мъжът, който беше изпълнил най-съкровенното й желание. Нежността й беше необуздана, а Джон де Салдо й отговаряше с не по-малка страст. Когато я вдигна на ръце и я понесе към леглото, вратата се отвори и на прага застана баща й. Двамата се стреснаха и застинаха на място си, без да знаят как да реагират.
Заплашителният поглед на ранчерото се местеше от дъщеря му към шурея му и обратно, докато Алис с вик на уплаха се скри зад рамото на любимия си.
— Аз съм богат човек! — процеди през зъби Джон де Салдо и я притисна до себе си. — А богатият може да си позволи всичко.
— Още не си забогатял, Джон — отговори спокойно ранчерото.
— Но скоро ще бъде, папа! — извика Алис.
Той укорително я изгледа.
— Бъди добра да си държиш устата затворена, когато мъжете разговарят помежду си!
— Той ще се ожени за мен, папа!
— Още не се е стигнало дотам — продължи все така спокойно баща й. — Вуйчо ти още не е забогатял, момичето ми.
Джон де Салдо се усмихна принудено.
— Нали си спомняш, че тя никога не ме е наричала „вуйчо“!