— И конят не може да каже „кон“, но въпреки това е такъв — изръмжа ранчерото.
— Ще живеем някъде, където никой не ни познава — каза Джон де Салдо. Алис го погледна влюбено и се сгуши в него. Беше изпълнена с благодарност, че я защитава така решително пред баща й и не можеше да сдържа чувствата си.
— Първо трябва да спечелиш пари. Тогава ще си поговорим. Къде е сега Ласитър със златото?
Джон де Салдо вдигна рамене.
— Заповядах му да отиде в Сидни на гарата. Ще го чакам точно три дни. После ще извия врата на чернокожата кукличка!
— Нима наистина ще го направиш? — попита недоверчиво Бекман.
— Ами, разбира се! Достатъчно ясно му обясних това.
Джон де Салдо пусна Алис, бутна я леко встрани и пристъпи към прозореца.
— Ласитър не може да живее без негърката си! — той свали шапката си и с широк замах я хвърли на леглото.
Бекман стисна ръце в юмруци.
— Правилно ли те разбрах, Джон? Наистина ли не знаеш къде се намира Ласитър? Взел ли е златото или не?
— Той няма друг избор — настоя упорито Джон де Салдо.
— Представи си, че три дни го чакаш напразно в Сидни на гарата! Какво ще правиш, ако този кучи син не се появи и на четвъртия?
Джон де Салдо вдигна ръка, повдигна палеца си и посочи надолу.
— Край с негърката!
— Е добре, ще й прережеш врата! Тя вече е мъртва! Какво ще правиш по-нататък?
Джон де Салдо високомерно се усмихна, без да си дава труд да отговори.
— Какво ще правиш, след като убиеш негърката? — разгневи се ранчерото. — Ще продължиш ли да чакаш Ласитър да пристигне с колата злато?
Алис като замаяна местеше очи от единия мъж към другия.
— Нали индианката е в ръцете ми! — изръмжа Джон де Салдо.
— Аха! — усмихна се студено Бекман. — А с нея какво ще правиш? Ще я убиеш ли?
— Който е казал „а“, ще каже и „б“!
Бащата на Алис най-после влезе в стаята, блъсна вратата, пристъпи към масата и седна.
— Алис, остави ни сами! Трябва да поговоря с… с вуйчо ти.
Младото момиче въпросително изгледа любимия си.
— Да, остави ни сами — изръмжа той, без да откъсва очи от баща й.
Алис излезе от стаята. Не беше обидена, даже напротив — съвсем ясно беше показала на баща си, че вече не слуша него, а Джон де Салдо, а баща й не беше възразил с нито една дума.
— Така няма да постигнеш нищо — заговори ранчерото, когато Алис затвори зад себе си вратата. — В тази работа трябва хитрост, а не насилие…
— Добре, ще чакам и ще си пия спокойно чая! Ласитър е полудял по тази черна уличница. Нали го видях! Негърката го е омагьосала. Сигурно е много способна, знам ли? — вдигна рамене Джон де Салдо. — Той се е поболял по нея и затова ще направи всичко, което е по силите му, за да докара златото невредимо в Сидни. Можеш да разчиташ на мен, Джилдън. А червенокожите ще се съгласят да дадат богатствата си, защото той ще им обясни, че тяхната скоу е загубена. Няма съмнение, че големият удар ще успее!
— Но ти изобщо не знаеш какво е станало с Ласитър! — упрекна го ранчерото.
— Ще се видим на гарата.
— Но какво става с теб, Джон? Най-добре е да пресрещна оня тип с Пол и Хърд, за да видя дали изобщо е взел златото!
— От мен да мине! — отговори небрежно Джон де Салдо. Предложението на зет му беше добре дошло за него. Така щеше на воля да се забавлява в леглото с Алис. — Важното е да стигнем навреме в Сидни.
— Ти си направо безразсъден, Джон!
— Нали жените са в ръцете ми! Не бива да ги изпускам от очи, ако искам да спечеля играта. Докато са при мен, няма опасност.
Ранчерото го изгледа и пое дълбоко въздух.
— Имаш ли понятие къде е сега Ласитър?
Джон де Салдо безпомощно вдигна рамене.
— Не!
— Кога е тръгнал и откъде?
Същият отговор.
— Не смятам, че бих могъл да поверя дъщеря си на човек като теб — каза загрижено Бекман и се надигна.
— Вече нищо не можеш да промениш, зетко! Дъщеря ти сама е решила.
— Ти си й завъртял главата! А си два пъти по-стар от нея! Алис е все още дете. Не познава света, нито хората, които живеят в него — той заплашително вдигна ръка. — Използвал си я най-безсрамно, нали познавам детето си…
Джон де Салдо отиде до вратата и я отвори. Алис се беше облегнала на парапета и гледаше надолу към салона. Когато де Салдо я повика, тя се обърна и лицето й светна в усмивка. Хвана го под ръка и вдигна влюбено очи към него, без да обръща внимание на загрижената физиономия на баща си.
— Баща ти скоро ще ни напусне. Смята да пресрещне Ласитър с вуйчо Пол и с Хърд — обясни небрежно Джон де Салдо. — Иска и ти да тръгнеш с него, защото смята, че си още дете.
Джилдън Бекман го погледна в очите, но шуреят му само коварно се усмихна.