— Какво става? — извика Джилдън Бекман, остави коня си и пристъпи напред. — Тук ли е?
Намираха се пред стръмен каменист склон, обрасъл с високи дървета. Бяха на самия бряг на рекичката. Ласитър посочи нагоре.
Джилдън Бекман недоверчиво присви очи.
— Какво? Там горе?
— Аз дойдох от другата страна.
— Тогава и ние ще минем оттам.
— Значи трябва да се върнем.
Джилдън Бекман втренчено го изгледа.
— Това е най-късият път, а и вие няма да вземете златото със себе си — отговори Ласитър.
Пол Бекман и Хърд също се приближиха.
— Пол, там е, горе! — протегна ръка Джилдън Бекман. — Качи се горе и ме повикай, ако видиш мулетата!
Пол Бекман също присви очи и напрегнато се опита да различи нещо между дърветата.
— Къде са? Нищо не се вижда!
— Естествено, че оттук не можеш да ги видиш — намеси се Ласитър. — Трябва да се качиш горе.
— Хайде, тръгвай! — изръмжа ранчерото. „Защо точно аз?“ — този въпрос беше изписан на лицето на по-младия брат. Но той не се възпротиви гласно и бавно тръгна нагоре по склона. Тримата напрегнато гледаха след него.
— Колко злато носиш? — осведоми се с дрезгав глас Джилдън Бекман. — Поне това можеш да ни кажеш…
Ласитър равнодушно сви рамене.
— Трудно ми е да определя.
— Горе-долу!
Ласитър изкриви лице и се направи, че размишлява.
— Един милион? — попита напрегнато Бекман.
— Милиони! — каза Ласитър. — Какво?
— Повече от един милион. Много повече.
— Десет милиона?
Ласитър махна с ръка.
— Четири пъти по толкова. А може би пет. Или още повече.
Джилдън Бекман се задъха и лицето му побледня. Той с вълнение проследи с очи по-младия си брат, който се катереше по склона. Хърд и Ласитър също се загледаха след него. Мина доста време, докато Пол достигне билото. Той се изправи, огледа се и изведнъж изчезна.
Джилдън Бекман и Хърд се спогледаха със съмнение в очите.
— Къде ли хукна така? — промълви Ласитър. — Отгоре мулетата се виждат много добре.
Двамата го погледнаха сърдито и отново втренчиха очи в билото на склона. Ласитър тъкмо щеше да се нахвърли върху Бекман, когато внезапно горе се появи Пол и нещо изкрещя.
— Какво казва той? — попита задъхано ранчерото.
— Видял е мулетата — отговори Ласитър. Ранчерото отново втренчи очи в брат си, който продължаваше да вика и да ръкомаха, макар че нищо не се разбираше.
— Ти пази Ласитър, Хърд! — не можа да се стърпи Бекман. — Аз отивам да видя какво става… Идвам, Пол! — извика той и хукна нагоре по склона.
— Вземи си ласото! — извика след него Ласитър.
Джилдън Бекман широко се ухили.
— Умно куче си ти! — отвърна му той и се запъти към коня си.
Но Ласитър бързо взе ласото си от седлото и му го подхвърли.
Без да каже повече нито дума, ранчерото пое ласото и тръгна нагоре по склона.
— Наистина ли си докарал толкова много злато? — попита с пресъхнали устни Хърд.
Ласитър сви рамене.
— Трудно е да се оцени точно. Това са статуетки, а не монети!
— От чисто злато?
— Ами, да! Червенокожите имат купища злато. Защо им е да го фалшифицират?
Хърд беше дребен набит мъж с доста голямо шкембе, недодялан грубиян. Като млад е бил боксьор в пътуващ цирк. Трябвало е да се бие с много здравеняци и се е научил да млати здравата, без да обръща внимание на техника и тактика. Всеки, който се е качвал на арената, е трябвало да го събори на земята, за да получи обещаните от директора 10 долара. Работата на Хърд е била да се отбранява и да осигурява на цирка тази неголяма сума. Доста често е понасял силни удари, но въпреки всичко беше запазил без повреди тесния си прав нос и малките стърчащи уши. Обаче от доста години насам разсъждаваше твърде бавно. Това беше печалбата му от дългите боксьорски години.
Когато Ласитър се надигна на пръсти и изненадано посочи с ръка назад, съобщавайки, че другите идват, Хърд веднага се обърна. Този кратък миг беше достатъчен за Ласитър. Той му стовари един ляв прав удар и после дясно кроше, така че Хърд падна под коня му и загуби съзнание. С един скок Ласитър се озова при него и измъкна пушката от ръцете му. После извади и револвера от кобура.
Джилдън Бекман не забеляза нищо. Той беше спрял на половината път да изчака брат си, който се спускаше надолу. Двамата си разменяха отсечени реплики. Ясно за какво. Пол не беше видял нищо от билото. Нито мулета, нито товари със златни статуетки.
В този момент Ласитър изтича при коня на Джилдън Бекман, където бяха неговите собствени оръжия. Братята бързо се спускаха по склона, подпирайки се на дърветата, за да не загубят равновесие. Ласитър препаса колана с револвера, стисна в ръка уинчестъра си и се прикри зад една скала.