Когато братята стигнаха брега на потока и се отправиха към конете си, той извика повелително зад гърба им:
— Спрете!
Двамата мъже застинаха на местата си. В този миг забелязаха и Хърд, който лежеше в безсъзнание на земята, полускрит от коня на Ласитър.
Ласитър излезе от прикритието си с опрян на хълбока „Уинчестър“.
— Пуснете пушките на земята! — нареди той.
Двамата се поколебаха. Но в крайна сметка Джилдън Бекман даде пример. Той хвана пушката за дулото и я пусна на земята. Брат му стори същото.
— Няма никакво злато! — изръмжа Джилдън.
— Най-после познахте!
— Чернокожата уличница ще плати с живота си нахалството ти! — процеди през зъби ранчерото.
— Първо ще си свалите револверите. Започвай ти! Покажи на брат си как стават тия работи.
Бекманови се обърнаха към него. Всеки друг на негово място би стрелял, но Ласитър мразеше да убива. Не искаше да отнема човешки живот, освен в краен случай. И двамата бяха на мерника му. Трябваше да се подчинят и да извадят револверите си. Нямаха шанс срещу него.
— Веднага извадете револверите — повтори категорично той.
— Бъди почтен победител, Ласитър! — проговори Джилдън Бекман. — Нека се разберем по изпитания стар начин. С револверите!
— Ти сам призна, че победителят съм аз. Няма какво повече да се говори.
Братята го изгледаха с пламтящи от гняв очи. Не можеха да се предадат току-така. Не че не искаха, но просто не знаеха как да го направят.
Братята бяха свикнали да съгласуват действията си. При това нямаше нужда да говорят, нито дори да се погледнат. Затова нападнаха едновременно.
И двамата бяха еднакво добри майстори в боравенето с всички видове оръжия. Говореше се, че на такива като тях бавачката е сложила по един „Колт“ още в пелените. И така си беше. За част от секундата те пристъпиха напред, коленичиха и посегнаха към пистолетите. Ръцете им се спуснаха към коланите и само след миг отново се вдигнаха. Бяха от този тип мъже, които умееха светкавично да извадят пистолета, да се прицелят, да дръпнат спусъка и да улучат. И то не само когато стреляха по празни бутилки, стари тенджери или празни консервени кутии, но и когато отсрещната страна също умееше да стреля точно и да улучва.
Ласитър обаче имаше предимство и той моментално се възползва от него. Притисна по-силно уинчестъра до хълбока си и стреля. Никой от братята Бекман не успя да натисне спусъка! Пушката на Ласитър изтрещя и първият изстрел попадна право в целта. Той улучи ранчерото в рамото, а следващите два изстрела повалиха брат му на земята. Двамата мъже паднаха като подкосени. Скалата под тях се оцвети в тъмночервено.
Ласитър пое дълбоко въздух и се изправи. Ехото от изстрелите все още кънтеше в клисурата. Той инстинктивно зареди три нови патрона в уинчестъра и приближи към падналите мъже с готова за стрелба пушка. Пол Бекман беше мъртъв, а брат му — тежко ранен. Непременно трябваше да го прегледа лекар. Ласитър се отпусна на колене край ранения, остави пушката настрана, разтвори якето и ризата му и разгледа раната. Тя силно кървеше. Трябваше да се превърже и Ласитър бързо тръгна към коня си за превръзки. После стегнато омота рамото.
От време на време Бекман отваряше очи и го поглеждаше, без да произнесе нито дума. Ласитър успя да спре кръвоизлива, взе едно одеяло и го подложи под главата на ранения. После го покри с още едно, защото той беше започнал да зъзне поради загубата на много кръв.
— Ще погреба брат ти и после веднага ще те отведа в Харисън на лекар — каза Ласитър и се изправи. — Той ще те закърпи.
Хърд бавно идваше на себе си. Ласитър взе пушката си и отиде при него. Тромавият шишко се опря на лакът и го изгледа с мътен поглед.
— Какво става с Бекманови? — Значи все пак си спомняше нещо…
— Остана само един — отговори Ласитър — ранчерото! Трябва да го отведем в Харисън при лекаря.
Хърд се претърколи под коня му и се изправи. Обаче се олюля и се опря на седлото. При това очите му се спряха на братята.
— Пол… мъртъв ли е? — попита той и втренчи поглед в лицето на Ласитър, който кимна в отговор. — Добре, аз ще го заровя — проговори мрачно Хърд и тежко закрачи към коня си. Отзад на седлото висеше сгъваема лопата, изострена от двете страни. Беше тежко, неудобно съоръжение, което приличаше повече на мотика, отколкото на лопата. Негодникът мълниеносно я разгъна, наведе се, плъзна се встрани, замахна силно и запрати лопатата по Ласитър, подобно на бойно копие.
Ласитър беше нащрек и моментално се хвърли настрани. Само така успя да се изплъзне от смъртоносното оръжие. Хърд хвърли лопатата с такава сила, че самият той полетя напред. Приклекна и плъзна ръка по тила, си сякаш искаше да придърпа жакета си. Но американецът много добре знаеше какво означава това движение. Мъжът се готвеше да извади нож, скрит в специален джоб на тила. Затова Ласитър падна по гръб на земята и стреля. Бившият боксьор беше улучен смъртоносно. Той залитна и се строполи по лице на земята, сякаш някой беше подсякъл краката му.