Ласитър изруга и се изправи. После отиде при падналия мъж и го обърна по гръб. Хърд беше мъртъв.
В коритото на потока имаше достатъчно камъни. Той намери подходяща вдлъбнатина между високите дървета на склона и отнесе там двата трупа. После ги покри с големи парчета скала. По челото му избиваше пот, но искаше да изпълни докрай християнските си задължения.
Накрая изгори барута от два патрона върху гробовете, за да не ги нападат хищни птици, и работата беше свършена.
Ласитър избърса челото си и отиде при Джилдън Бекман, който трепереше от студ. Беше бял като платно. Чертите на лицето му все повече се изостряха. Крайно време беше да го прегледа лекар. Затова Ласитър го отведе колкото се може по-бързо при коня му и го качи на седлото. После здраво го овърза с ласото, за да не падне. Хвана юздите на конете и потегли назад през клисурата по пътя за Харисън.
Къщата на доктора беше близо до хотела. Той излезе да помогне на Ласитър и двамата внесоха ранения в кабинета. От прозореца се виждаше задният двор на хотела. Покритата с чергило каруца беше изчезнала. Само старата пощенска кола стоеше на мястото си.
Скоро Ласитър се сбогува. Той сложи ръка на рамото на Джилдън Бекман и промълви:
— Надявам се, че никога вече няма да се видим…
Докторът го придружи до изхода.
— Защо му казахте това? Положението му е сериозно. Не се знае дали ще изкара нощта…
Ласитър само мълчаливо го изгледа и вдигна ръка за сбогом.
Той продължи пътя си и взе със себе си и трите коня. Когато излезе от Харисън, слънцето вече залязваше. Тръгна по пощенския път, който беше прокаран по една прастара пътека на бизоните. Тя водеше по права линия на юг към Норт Плат Ривър.
9.
Бокс Бът Крийк беше почти пресъхнал. Колата и четиримата ездачи дори не се намокриха. Преминаха на другия бряг и продължиха по пътя на юг.
Джон де Салдо седеше на капрата. Алис беше заспала на рамото му. Четиримата каубои от ранчото на Бекман препускаха зад колата.
Мира О и Си се намираха вързани под чергилото, както и преди. Междувременно Джон де Салдо се беше погрижил за меки постелки. Мъжете с удоволствие бяха дали палтата и одеялата си, защото лятото сякаш се беше върнало и дните бяха непоносимо горещи. Затова предпочитаха да яздят по ризи.
По едно време Алис се стресна.
— Върна ли се татко? — извика тя и се огледа сънено.
— Не!
— Страх ме е за него — призна тя. — Оня Ласитър е опасен…
— Но те са трима! Пък и са опитни мъже. Не се тревожи! Смятам, че са го намерили и сега препускат след колата, за да не избяга със златото. Не че е нужно, но поне не е опасно.
Алис изглеждаше успокоена. Но това беше само привидно. Тя често се оглеждаше наоколо и търсеше с очи баща си.
Беше почти тъмно, когато влязоха в Ейгът Сити. Всъщност това беше забутано селце с две дузини къщи. Наоколо обаче имаше множество обширни и богати ферми. Затова жителите на селището се занимаваха главно с търговия. Имаше и сносен хотел.
Алис влезе в хотела да потърси стая. Искаше да наеме просторно бяло помещение с големи прозорци към главната улица, откъдето да наблюдава движението на хората и колите.
Джон де Салдо откара колата в задния двор. Каубоите го последваха. Той спря близо до кладенеца и слезе. После както всяка вечер предаде поводите и водачеството в ръцете на Ед Лейтън.
Лейтън беше едър рус тексасец на около 30 години. Изглеждаше спокоен и добродушен, но външният вид лъжеше. Той беше много мнителен и лесно се дразнеше, беше избухлив и деспотичен. Често ставаше направо непоносим. Но на него можеше да се разчита. Това поне беше сигурно.
— Къде ли остана Бекман? — попита той, когато Джон де Салдо му подаде юздите.
— Защо? Липсва ли ти? — попита невъздържано Джон де Салдо.
— Когато имам киселини в стомаха, значи ще се случи нещо лошо. А от три дни насам непрекъснато имам киселини, сър!
Джон де Салдо невъзмутимо се изсмя.
— Нима мислиш, че ранчерото замисля нещо срещу теб?
— Ако Бекман е офейкал с парите, и вие, и аз ще останем с пръст в устата. Моята част е по-скромна, но все пак…
Джон де Салдо не отговори.
— Ласитър е сам, а те са трима — продължи със съмнение в гласа Ед. — Обзалагам се, че са го намерили. Но защо не се връщат?