— Не! Ще взема Алис при мен на коня.
— Тая индианка е един излишен товар — намеси се Гай Хилър и подръпна брадата си. — Не можем да изнудваме Ласитър с нея. За какво ни е тогава?
Джон де Салдо помисли още малко и кимна.
— Добре, от мен да мине! Пуснете я да си върви.
Той се обърна и излезе от хамбара. Мъжете останаха по местата си.
— Ще хванем оня негодник и аз лично ще му извия врата! — изръмжа Гай Хилър. — Джон де Салдо не може да направи нищо без нас. Пък и малката мис му е увиснала на врата!
Другарите му веднага разбраха за какво става въпрос и изразиха съгласието си с кимане на глава.
— По тази причина не бива да се оставяме да ни нахрани с по някоя и друга троха злато — продължи решително Хилър. — Аз гласувам да делим на пет равни части!
Каубоите изръмжаха в знак на съгласие.
— Значи скоро ще забогатеем! — изхълца Рик Хай, не можейки повече да сдържа възбудата си.
— Точно така! — потвърди делово Ед.
— У кого е ключът? Ще ида да пусна индианката — обади се Бъстър Фараго.
Ед взе фенера от ръцете му и освети лицето на младежа, който смутено се изчерви.
— Миличкият! — произнесе подигравателно Ед. — Ние говорим за пари, а него го боцка някъде другаде.
Всички се изсмяха. Единствен Рик Хай се извърна настрани и плю с отвращение.
— Пфу! С индианката ли намери?
Той бръкна в джоба си и извади ключа от белезниците.
— Съветвам те да не освобождаваш ръцете й! — предупреди го през смях Ед. — Иначе ще ти издере очите.
Мъжете се превиваха от смях. Бъстър Фараго бързо се обърна и изтича навън. Ед вдигна фенера, за да освети пътя му.
— И не вдигай шум, момче! Не е нужно да събуждате целия хотел.
Бъстър Фараго вдигна ръка в знак, че е разбрал. Ед остави фенера на земята.
— Много ми се иска да узная колко злато е донесъл Ласитър. Джон де Салдо каза ли нещо по този въпрос?
— Обзалагам се, че са няколко милиона — отговори Хилър. — Разбира се, обърнато в долари.
— На всеки от нас ще се падне по цял милион! — произнесе с блеснали очи Ед.
— Това ще бъде чудесно — промълви замечтано Рик Хай. Това беше съвършено нова представа за него — да стане изведнъж не само богаташ, а направо милионер!
Но не само той се чувствуваше така. От много приказки за злато и богатство главите на мъжете пламнаха и те вече не бяха в състояние да мислят разумно.
— Трябва бързо да настигнеш Ласитър! — извика Ед Лейтън.
— Няма проблеми — изпъчи се Рик. — Веднага ще намеря следите на конете.
Мъжете напълно му повярваха. Рик не се хвалеше без основание. Беше известен ловец на пуми. Преследваше хищниците по полета и скали, по ледници, та чак до върховете на дърветата, без да изгуби следите им.
Пронизителен писък ги изтръгна от мислите им. Всички се вторачиха изненадано във вратата.
— Майчице Богородице, какво ли става? — извика Ед, сграбчи фенера и хукна навън. — Този идиот! — Рик и Гай се втурнаха след него.
Беше изкрещял Бъстър. Той лежеше пред колата със смъкнати до коленете панталони, скрил лице в ръцете си. По лицето му течеше кръв. Голият му задник се белееше в тъмнината. Индианката беше изчезнала. Бъстър пищеше като набучен на кол. Над тях се отвориха прозорци, човешки фигури се надвесиха навън.
— Млъкни, идиот такъв! — изшътка Ед и духна фенера, за да не го видят чуждите хора. — Какво ти е? Защо пищиш така?
— Очите ми — изплака Бъстър. — Олеле, окото ми!
Мъжете му помогнаха да се изправи на крака и вдигнаха панталоните му.
— Нали ти казах да не й махаш белезниците, преди да си свършил работата! — изръмжа Ед.
Отведоха младежа до задната врата на светло. Ед поиска да види лицето му, но се отдръпна ужасен.
— Бързо! Да го отведем при доктора! — изпъшка той.
Индианката наистина беше издрала окото му!
Внезапно Бъстър падна на колене и политна напред. Беше изгубил съзнание. Мъжете го вдигнаха на ръце и го понесоха. Един служител на хотела тичаше пред тях да им показва пътя.
Лекарят вече беше легнал, макар че съвсем не беше толкова късно. Той слезе по стълбата с лампа в ръка. Един поглед му беше достатъчен, за да посочи безмълвно операционната.
— Сложете го на масата! — нареди докторът.
— Утре рано тръгваме на път — каза Ед.
— Той не е в състояние да пътува!
— Може ли да се спаси окото му, докторе?
— Окото вече го няма. Какво всъщност се случи? Бой с ножове?
— Точно така — излъга Ед. — Сбиха се и един го нападна с нож.
— Просто така, без причина?
— Да! — твърдо отговори Ед.
— Трябваше да го пратите при шерифа! Момчето ще загуби лявото си око — каза докторът и ги изпрати до вратата.
Мъжете свалиха шапки за сбогом и излязоха навън.