Двамата го бяха обградили като в клещи, без да ги забележи. Куршумите пропищяха покрай ушите му и той се спаси, като направи огромен скок напред, без да даде нито един изстрел. Приземи се в една пясъчна падина, претърколи се и скочи на крака с готова за стрелба пушка.
Но противниците му не мислеха да го преследват.
Ласитър усети как в миг сякаш железен обръч стегна сърцето му. Джон де Салдо и старият Хай се бяха озовали между него и Синтия! Тия негодници сигурно бяха подушили конете…
Ласитър скочи на крака и веднага след това се хвърли на земята. Двамата мъже лежаха един до друг на сто ярда от него зад една скала. Разбира се, и двамата моментално стреляха. Той забеляза пламъка от дулата и многократното ехо от гърмежите отекна болезнено в ушите му.
Ласитър изпълзя към ръба на падината и се промъкна на изток. Положението ставаше опасно. Преди всичко за Синтия. А се беше заклел, че тя ще бъде в безопасност близо до него и че няма да допусне да й се случи нещо лошо!…
Безредната стрелба най-после престана. Отново се възцари тишина.
Ласитър пропълзя напред. Описа широка дъга, за да ги нападне отстрани. Стрелна се като невестулка под палещото слънце. Дрехите му лепнеха от пот. Най-после спря изтощен в сянката на една скала, за да си поеме дъх. Протегна се напред и се огледа. Някъде вляво от него бяха скрити враговете му, но не видя никого. Почака малко, докато дишането му се нормализира, вслушвайки се напрегнато. Тъкмо когато понечи да продължи пътя си, зад гърба му нещо прошумоля.
Беше старият ловец на пуми. Той се надигна иззад един храст на не повече от пет крачки от Ласитър и насочи револвера си към него. Оръжието изтрещя и от дулото му излезе пламък.
Ласитър светкавично се хвърли настрани. Куршумът се заби в пясъка само на сантиметри от главата му. Обаче ловецът на пуми не успя да стреля втори път, защото уинчестърът на Ласитър изгърмя и оловото го улучи право в гърдите. Старецът се строполи по гръб на земята, револверът изхвръкна от ръката му и падна на гърдите му. Но той вече не можа да усети удара.
Ласитър скочи на крака и потърси с очи Джон де Салдо. Негодникът беше изчезнал. Когато обаче се обърна на север, където го чакаше Синтия с конете, видя някаква сянка да се движи между скалите.
Ласитър побягна нататък. Ако това беше Джон де Салдо, играта беше загубена. Единственият му шанс беше да го изпревари. Той правеше огромни скокове с високите си ботуши. Ушите му бучаха от напрежение. С последни усилия достигна падината, в която бяха скрити конете и Синтия. Тя беше седнала на един камък пред конете и щом чу тежките му стъпки, вдигна очи и влюбено се усмихна.
Ласитър падна на колене и се претърколи през ръба на падината надолу, докато се стовари право върху нея и я притисна под себе си върху пясъка. Дълго време се чуваше само тежкото му дишане.
— Ще ме задушиш! — прошепна след малко негърката и нежно го побутна.
Ласитър се отдръпна и се отпусна по гръб. После протегна крака, все още стискайки уинчестъра в лявата си ръка. Нямаше сили да се помръдне. Само изхриптя:
— Аз… Мислех си, че той… е вече тук.
После вдигна очи към небето и се отмести настрани, за да бъде на сянка. В този миг видя на метри от себе си Джон де Салдо! Широко разкрачен, негодникът беше застанал на ръба на падината с опряна на рамо пушка.
— Първо ще убия нея, Ласитър! Погледни я за последен път — проговори студено той.
Синтия не смееше да помръдне. Очите й бяха втренчени в Джон де Салдо.
Без да се колебае нито миг, Ласитър се претърколи встрани и стреля. Джон де Салдо също натисна спусъка. Двата изстрела изгърмяха почти в един и същи миг. Улучи само Джон де Салдо. Конят зад Синтия изцвили от болка и се строполи на земята. Беше ранен смъртоносно. Падащото тяло удари Синтия и тя полетя към Ласитър, който в същия миг даде втори изстрел.
Джон де Салдо изчезна.
Ласитър се беше прицелил много точно. Беше сигурен, че този път най-после е улучил негодника. Вярваше, че ще го намери мъртъв в пясъка. Затова се изправи и се затича към ръба на падината. Синтия го последва.
Когато обаче стигнаха горе, Ласитър веднага се обърна назад и с все сила блъсна Синтия обратно в падината. Тя изпищя от уплаха, превъртя се три пъти и падна върху трупа на коня.
Ласитър остана върху ръба на падината с готова за стрелба пушка и напрегнато се огледа. Джон де Салдо не се виждаше никъде. А той си мислеше, че го е улучил смъртоносно! Как ли беше успял толкова бързо да се скрие?