— Не бива обаче да вдигаме голяма тупурдия — предупреди ранчерото. — Шерифът на града е много строг.
— Няма нужда да трепериш толкова — каза пренебрежително Джон де Салдо. — Ще има само един-единствен изстрел — и той потупа уинчестъра си. — От моята пушка!
— Я виж Бъстър! — прошепна възбудено Ед. — Какво му става?
Всички се загледаха към навеса. Бъстър се беше изправил в цял ръст отпред и сочеше на запад. Когато мъжете се взряха в указаната от него посока, видяха самотен ездач. Той галопираше към гарата по продължение на железопътната линия.
— Дали е Ласитър? — попита прегракнало Бекман.
— Но как така без златото? — слиса се Джон де Салдо. — Какво си въобразява този кучи син?
— Защо веднага не му теглим куршума? — обади се Ед.
Джон де Салдо и ранчерото като по команда се обърнаха и погледнаха разгневено тексасеца.
— А кой, по дяволите, ще ни покаже къде е скрито златото? — изсъска ядно Джон де Салдо.
Ед стреснато местеше поглед от единия към другия.
Локомотивна свирка проряза тишината над града. Далечно трополене показа, че в града влиза влакът, който скоро щеше да потегли на запад.
15.
Ласитър бързо напредваше към гарата. Беше я наблюдавал дълго от отсрещната страна и видя пристигането на Джон де Салдо. Беше наясно къде отива и какво го очаква.
Беше скрил Синтия в един гъст храсталак.
Ласитър яздеше в края на улицата, използувайки всяко дърво за прикритие. Право пред себе си виждаше водната кула. На няколко метра зад нея беше спрял влакът. От големия комин на локомотива се издигаха гъсти кълба дим.
Ласитър знаеше къде се крият мъжете и не очакваше да срещне никого преди гарата. Затова се изненада много, когато срещу него внезапно се изправиха две фигури, едната от които гола до кръста, с лента патрони на гърдите.
Ласитър спокойно продължи пътя си, като се оглеждаше на всички страни. Но с изключение на двамата идващи срещу него, всичко наоколо изглеждаше безлюдно. На коловоза зад водната кула цареше оживление. Локомотивът пухтеше като нетърпелив кон, който иска най-после да продължи пътя си.
Изведнъж Ласитър се стресна и внимателно се взря пред себе си.
Насреща му стоеше Джилдън Бекман, зетят на де Салдо! Момичето до него, въоръжено с „Уинчестър“, беше дъщеря му.
Когато Ласитър спря коня пред бащата и дъщерята, влакът тъкмо потегляше. В този миг от сянката на водната кула излезе мъж на кон. Въпреки горещината на раменете му беше метнато дебело палто от овча вълна. Мъжът беше Джон де Салдо. Но Ласитър разбра това едва по-късно.
— Къде е Мира О? — извика той на ранчерото.
— Къде е златото? — попита вместо отговор Бекман.
Ласитър поиска да отговори, но свирката на влака заглуши думите му. Четиринадесет вагона профучаха край тях с оглушителен шум. В много от купетата вече бяха запалили лампите.
— Чакам да ми отговориш! — извика ранчерото. Той се прицели с колта си в Ласитър, дъщеря му направи същото с пушката.
— Първо ще ми покажете Мира О — отговори спокойно американецът.
— Не! — изсъска ранчерото. — Първо донеси златото! Това е нашето условие. Ще го приемеш, иначе ще извия врата на индианката. Можеш да бъдеш сигурен в това…
— Тогава няма да видиш златото!
— Веднага го донеси!
Джон де Салдо спря до зет си и се облегна с две ръце на седлото.
— Няма злато, Джилдън! Той не е докарал нищо. Само се преструваше. Измами ни като последни глупаци. Затова дай знак! Вдигни ръка и мъжете под навеса ще прережат гърлото на онази червенокожа маймуна.
— Не! — изкрещя диво ранчерото. — Не е вярно! Ласитър, ти, проклети…
Беше толкова озверял, че не можа да довърши думите си. Прицели се в него и натисна спусъка.
Дъщеря му реагира по същия начин. Уинчестерът изгърмя в ръцете й и от дулото му излезе пламък.
Ласитър обаче отдавна не беше на седлото. Куршумите изсвириха над гърба на коня.
Грамадният мъж светкавично беше скочил от коня с уинчестъра в ръка. Той се претърколи по чакъла между коловозите и веднага откри огън. Още първият куршум улучи ранчерото право в сърцето и той се строполи като отсечено дърво. Дъщеря му хвърли оръжието и побягна с писък.
С пушка в ръка Джон де Салдо пусна коня в галоп към релсите, сякаш се готвеше да прегази цяла дузина мъже. С един-единствен изстрел Ласитър го повали от седлото. Без да се интересува мъртъв ли е врагът му или не, той затича с все сила към навеса. Надяваше се да завари индианката жива.
Там го пресрещна Бъстър. Младежът вдигна пушката на рамото си и се прицели в тичащия насреща му мъж. Тъй като не знаеше кой е той и какво може, Ласитър го повали с един изстрел на земята, прескочи го и се втурна в полутъмния навес.