Там обаче нямаше никой. Всичко беше свършило, макар че Ласитър още не беше разбрал това. Ранчерото и Джон де Салдо бяха мъртви. Единият от каубоите беше ранен. Другите двама бяха избягали с Алис.
Ласитър обиколи навеса, търсейки индианката. Когато се убеди, че там няма никой, излезе навън. Бъстър пълзеше на четири крака към сянката. Ласитър с два скока го настигна.
— Къде е жената?
Бъстър целият се разтрепера.
— Пуснахме я да си върви — отговори с хленчещ глас той.
— Къде? — попита смаяно Ласитър.
— В Ейгът Сити!
Борбата беше свършила. Ласитър беше победил враговете си. Мира О беше свободна. Задачата на Бригада Седем беше изпълнена.
Без да се обръща назад, той яхна коня си и потегли обратно към мястото, където Синтия го очакваше с нетърпение.
Вече два месеца обикаляше страната с тази расова и страстна негърка и не можеше да се откъсне от нея. Беше твърдо решен да я вземе със себе си, каквато и нова задача да му възложат.
Когато навлезе в гъстия храсталак и видя Синтия и Мира О, седнали една до друга на земята, Ласитър едва не падна от учудване.
— Как така се озова тук? — попита той и се усмихна.
— Искала е да избяга, но не е намерила пътя към своите — обясни Синтия.
Той се засмя доволно.
— Е, добре, ние ще я отведем.
Синтия, разбира се, се съгласи.
Пътуваха два дни, преди да стигнат свещеното езеро, в което Мира О се потопи с благоговение.
Ласитър тайно я наблюдаваше.
Индианката не беше красива, но тялото й беше великолепно. Как не я беше забелязал досега? Къде му бяха очите?
Тялото й беше гъвкаво и стройно. Ласитър потърси с поглед дрехите й. Ето ги там, натрупани на купчинка на брега. Той се приближи незабележимо към тях, намери червото с бизонска мас и го запрати надалеч в храстите. После извади от торбата си стъкълцето с парфюма на Синтия и го пъхна в джоба на дрехата й.
Точно в този момент го изненада черното момиче.
— Какво правиш тук? — изсъска ревниво Синтия. — Да не би да имаш намерение оттук да я отведеш право в някой хотел?
Ласитър само се засмя, без да отговори. Скоро щеше да й избие от главата тези глупави мисли…