Ласитър напрегнато се оглеждаше, но не успя да открие нищо. В момента бяха на територията на щата Уайоминг.
Той спря и се опита да се постави на мястото на човека, когото преследваше. Това, че беше успял да се изплъзне от индианците, още не означаваше нищо. Даваше му предимство, но само за кратко време. Златото, което искаше да получи срещу пленницата, беше скрито в черните хълмове. Трябваше да стигне дотам, за да преговаря с индианските вождове. Следователно първо трябваше да скрие индианката на сигурно място, а после да тръгне да търси хора, склонни да преговарят и да търгуват с него.
Дали разчиташе на сигурно скривалище? И къде беше то? Трябваше да отговаря поне на две условия. Първо, там да живеят хора, които да хранят индианката и да я пазят да не избяга. И второ, тези хора да бъдат близки приятели на Джон де Салдо, защото варварското отвличане на индианската скоу беше вдигнало шум в цялата страна. Призракът на легендарните богатства беше замаял главите на хиляди хора. Ето защо Джон де Салдо трябваше да скрие жената у такива хора, които нямаше да го излъжат и да използват индианката за собствените си користни цели. Залогът беше голям…
Отначало Ласитър реши да отиде в Еджмънт и да разпита за приятелите на Джон де Салдо. После обаче се отказа, тъй като пътят дотам беше твърде дълъг. Освен това в гористите области на Сънданс бяха изникнали много нови селища, които се намираха по-близо.
Ласитър пришпори коня си на север, към Сънданс. След около две мили теренът стана скалист и труден за езда. Тук на пътя му неочаквано се изпречи Джон де Салдо.
Този кучи син явно беше взел пример от него! Червенокожата девойка беше привързана с ласото зад гърба му и той държеше здраво края му.
Ласитър също беше вързал Синтия по този начин, защото не искаше чернокожото момиче да падне от седлото, докато спи. Джон де Салдо обаче беше омотал индианката с ласото си, за да не скочи от коня и да не избяга.
Ласитър спря коня си и се усмихна. Но в душата му кипеше ярост. Твърдо беше решил да освободи индианката и да я отведе обратно при племето й. Сега обаче нямаше шанс. Този тип яздеше право срещу него с два револвера в ръце. Насочваше коня си само с леко притискане на бедрата.
— Колко си приличаме! — проговори спокойно Ласитър.
Джон де Салдо грубо се изсмя.
— Ами, глупости! Тая черната зад гърба ти се продава за два долара по улиците. А тази зад мен струва милиони.
Той спря до него и впи очи в Синтия.
Ласитър внимателно разгледа индианката. Наистина не беше красавица. Носът й беше сплескан, не личеше дори дали е стара или млада. Но поне трябваше да разбере коя е.
— Кажи ми нещо за нея! — обърна се той към Джон де Салдо. — Чудя се защо червените вдигат толкова шум за една жена.
Джон де Салдо отново се изсмя.
— Тя е свещената дева на индианците — отговори студено той. — Струва повече от всичкото им злато. Дъщеря е на най-великия шаман на всички времена и собственоръчно ръководи голямата церемония по време на танца на слънцето. Поне така ми казаха. Но какво ме интересува. Нали те предупредих, Ласитър! Защо ме преследваш?
— Не преследвам теб, а нея — отговори спокойно американецът.
Той посегна към револвера си. Възнамеряваше да принуди Джон де Салдо да предаде плячката си. Но в същия миг двата пистолета на противника му изтрещяха и кафявият жребец падна прострелян на земята.
Ласитър изруга, измъкна краката си от стремената и се хвърли настрани, увличайки със себе си Синтия. Така и двамата избягнаха опасността да бъдат притиснати под умиращото животно. Синтия изпищя от уплаха.
Джон де Салдо жестоко се изсмя и препусна в галоп. Ласитър се претърколи светкавично към коня си, измъкна уинчестъра от калъфа и се прицели в отдалечаващия се ездач. Но той бързо се скри от погледа му. Ласитър се изправи и изруга. Помогна на Синтия да стане и огледа коня си. За съжаление кафявият жребец беше мъртъв. Нищо не можеше да се направи. А да останеш без кон в тази дива земя, значеше да се изложиш на сигурна смърт. Пустинята не прощаваше и най-малката грешка. Нямаше как да се измъкнат пеша. Със сигурност щяха да паднат в ръцете на червенокожите.
— Боже мой, Ласитър! — въздъхна чернокожото момиче. — Какво ще правим сега? Защо той се държа така с нас?
— Заради индианката, момичето ми.
Синтия сериозно го изгледа.
— Нали имаш мен, Ласитър!
— Ти не чу ли какво казва той? Тази жена струва купища злато. Джон иска да изнуди индианците, а аз трябва да му попреча. Не разбираш ли?
— Не!
— Какво?!
— Не разбирам защо се месиш. Какво ме засяга това?
— Много правилен въпрос.
— Искаш да вземеш индианката и с нейна помощ да получиш златото — усмихна се Синтия и поклати глава. — Нима наистина си толкова лош? Колко ще дадат червенокожите?