— Да, забелязах.
Тя не можеше да спре да го докосва. Харесваше й усещането за твърдите му мускули под върховете на пръстите й. Плъзна длани по раменете и гърдите му. Тялото му беше топло. Тя обви ръце около кръста му и реши, че никога няма да го пусне.
— Беше по-хубаво, отколкото във фантазиите ми — каза той.
— Мислил си за това?
— О, да. Но ти също си мислила.
Тя не отрече.
— Беше ли толкова хубаво, колкото в твоята фантазия? — Гласът й се понижи до шепот.
— Беше… Донякъде.
Той се засмя. После се надвеси над нея.
— Донякъде ли? — повтори.
Изглеждаше леко разтревожен. Тя осъзна, че под самоувереността му се крие ранима душа. Това я порази. Как бе възможно той да не знае какво удоволствие й беше доставил?
Тя обгърна лицето му с длани.
— Беше съвършено.
Той се наведе и я целуна. Смяташе това да е целувка за довиждане, но веднага щом устните му се сляха с нейните, всичко се промени. Той продължаваше да си повтаря, че просто иска още малко и ще спре. Но защо не можеше да й се насити?
Тя се раздвижи неспокойно до него и прошепна:
— Алек?
— Искаш ли още веднъж?
Очите й се разшириха и в тях проблеснаха странни пламъчета.
— Още веднъж? Това романтичен разговор ли е?
Тя наистина не знаеше дали иска да се разкрещи, или да се разсмее. После той се усмихна лукаво:
— Мога да говоря и романтично.
— Докажи го.
Той се вгледа в дяволитата извивка на устните й, в трапчинките й, в очите й. Изведнъж осъзна всичко, което се бе случило току-що. Това красиво, съвършено същество го бе завело в леглото си.
— Е, ще ми поговориш ли? — прошепна тя и миглите й потрепнаха.
Той пак се усмихна.
— Добре, ето какво мисля, че трябва да направим. — После й обясни с най-малки подробности как иска да я люби и какво очаква от нея.
От думите му страните й пламнаха.
— Досега с какви жени си си имал работа? — попита тя престорено шокирана.
— Все с гимнастички и акробатки. Защо питаш? — Ръцете му се плъзнаха към бедрата й.
— Алек, какво правиш?
— Това се нарича изпълнение на няколко задачи наведнъж. Едновременно ти говоря и те докосвам. — Той бавно се спусна по тялото й, а устните и езикът му отново я накараха да настръхне. — Може да опитаме нещо ново — каза той. Целуна гърдите й и прошепна: — Но защо да променяме нещо съвършено?
ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Алек отказа да остане да спи при нея. Тя опита да го придума, но не можа да го накара да промени решението си. Той се тревожеше за доброто й име много по-вече от самата нея. Тя си облече един късичък син копринен халат и седна отстрани на леглото, докато Алек се обличаше.
Дългите й бедра го разсеяха и той осъзна накъде го водят мислите му. Обърна се и излезе в хола.
— Взех ли телефона си?
Тя го погледна.
— В джоба на сакото ти е.
Той се обърна да й каже лека нощ. Регън пристъпи към него и закопча ризата му, докато той слагаше кобура си и наместваше кожената каишка над пистолета.
Тя се надигна на пръсти и го целуна.
— Остани да спиш тук — прошепна му.
Алек отново отказа, но грубият му тон не я притесни, защото вече целуваше нежната й шия.
— Ако обстоятелствата бяха различни, щях да остана. — Ръцете му се плъзнаха под халата й. Не можеше да й се насити. „Това не е добре“ — каза си той и се дръпна.
— Не искам да говорят за теб, целият свят те гледа.
— Целият свят ли? Как ли не!
— Полицейското управление, охранителната фирма, персоналът на хотела и братята ти следят всяка твоя стъпка. Да не си забравила, че пред вратата ти пази полицай? Не искам да клюкарстват и да те дразни…
Тя целуваше врата му, кожата му настръхваше под езика й.
— Спри! — заповяда й той, после постави ръцете си върху раменете й, за да я накара да се отдръпне. Вместо това я придърпа към себе си.
— Аз ли съм единственият, който се тревожи за репутацията ти?
— Очевидно.
Той са засмя. Повдигна брадичката й и я целуна. Ако беше друга жена, щеше да успее се раздели с нея с една бърза целувка за лека нощ. Но това беше Регън — възбудена и настоятелна. Можеше да го превърне в свой роб, ако продължаваше да го целува без никакви задръжки. Лекото стенание, което се изтръгна от устните й, отново го накара да се предаде в обятията й.
Какво беше станало с неговия самоконтрол, с дисциплината му? Регън можеше да го възбуди за миг. Боже, как му въздействаше! Но той заминаваше и нищо не можеше да промени решението му.
— Регън, това не може да се повтори!
Той очакваше тя да възрази, да се разстрои. Това, което се беше случило помежду им, беше просто невероятно. Гърбът му бе издран от ноктите й, доказателство, че и за нея преживяното бе разтърсващо. Да, разбира се, че тя щеше да спори…