— За какво?
— О, моля те! — нервно извика тя.
— Стресът ти се отразява, нали? — попита Спенсър. Сетне се обърна към Ейдън: — Говорих с един човек от полицията, някой си Луис, и той ми каза, че разследването напредва много успешно.
— Луис изобщо не знае какво говори — възрази Ейдън. — Но детективът, на когото е възложил разследването, е добър. Говори с него — предложи той. — Казва се Джон Уинкът.
— Не му досаждайте! — ядоса се Регън. — Оставете го да си върши работата.
Братята й стояха един до друг и я гледаха загрижено. Тя внезапно осъзна колко красиви са и двамата. Никога не бе обръщала внимание колко много си приличат — имаха някои еднакви жестове и мимики. Като начина, по който сега я гледаха. Абсолютно еднакъв.
— Не са открили още нищо, нали? — попита Спенсър.
— Говори с Уинкът — отговори Ейдън.
Спенсър потри врата си.
— Добре. А може би трябва да наемем още хора за охрана, поне докато не заминем.
Регън избухна:
— Вече се препъвам в пазачи! Не искам да наемате още хора. Говоря сериозно, Ейдън. Обещай ми!
— Ще правя каквото мисля, че е необходимо, за да гарантирам сигурността ти.
Спенсър се съгласи.
— Ти си нашата малка сестричка и ако ние не се грижим за теб, кой ще го направи?
— Знаем, че при нормални обстоятелства можеш сама да се грижиш за себе си, но сега не! — отсече Ейдън.
— За бога, наоколо има убиец, който дебне! Затова ние с Ейдън… — Спенсър млъкна, когато срещна вбесения поглед на сестра си.
— И двамата решихме, че за теб ще е по-безопасно да дойдеш в Мелбърн — довърши Ейдън.
Пак я притискаха. Тази тактика винаги вършеше работа при тях. Бяха свикнали да й повтарят едно и също, докато тя не се съгласи с това, което искат. А тя се разстройваше и се затваряше в черупката си. Но с този период беше свършено. Просто братята й още не го знаеха…
Нямаше търпение да ги просветли по този въпрос.
— Мислите, че за мен ще е по-безопасно да бъда в Мелбърн?
— Да — каза Спенсър. — Ще пътуваме заедно и ще намерим някое хубаво, уединено местенце, където да се настаниш.
Тя се усмихна.
— И то ще бъде безопасно, защото убийците не летят със самолети. Така ли си мислите?
— Няма нужда да бъдеш саркастична, Регън! — повиши глас Спенсър.
— Спенс, защо не си кажеш? Ти вече си намерил това хубаво, безопасно, уединено местенце, нали?
— В интерес на истината — да.
— Няма да замина!
Преди той да продължи спора, тя се обърна към Ейдън.
— Как ти хрумна, че можеш да разкараш колата ми?
— Той не ти ли купи БМВ?
— Не се меси в това, Спенсър!
— Единствената причина, поради която ти държеше онази трошка, беше да ме дразниш. Не е ли така? — попита Ейдън. Преди тя да отговори, той продължи. — Ако имаше нова кола, когато си си тръгвала от онзи семинар, можеше да натиснеш паник-бутона на дистанционното и може би някой щеше да ти се притече на помощ, когато онзи маниак те е преследвал.
— Като си помисля какво ти се е случило… — поклати неодобрително глава Спенсър. — Трябва да разбереш колко си важна за нас.
— Ти си бягала от него и виж какво стана с коляното ти — продължи да настъпва Ейдън.
— Да не намекваш, че трябваше да стоя на място?
— Не се прави на остроумна — сряза я Спенсър.
— Правили са ти операция — напомни й Ейдън. — И кога научихме ние за това?
— Впоследствие — отговори Спенсър. Той започваше да се ядосва. — Трябваше да ни кажеш.
— Беше проста операция — уточни тя. Тя отиде до бюрото и се облегна на него.
— Не исках да правя голям въпрос от това. Не казах дори на Корди и Софи.
— Ние сме твоето семейство — натърти Спенсър. — Трябваше да ни осведомиш!
— Виж, Регън, знам, че желаеш да си самостоятелна, но ти стигаш до крайности.
Спенсър се отпусна на дивана, но Ейдън продължи да стои прав. Имаше вид, сякаш иска да й каже нещо, но не е сигурен как да подходи.
Сега тя се опитваше да чете мислите му.
— За колата… — започна Регън.
— Приключихме разговора за колата — прекъсна я Ейдън.
Някога тя щеше да се откаже да спори, но не и днес.
— Не, не сме. Аз едва го започвам. Ще призная, че се държах малко детински. Знаех, че те дразня със старата си кола, така че, Ейдън, беше прав за това. Обаче не съм съгласна с постъпката ти! Трябваше да поискаш разрешението ми, преди да наредиш да изтеглят колата ми от паркинга.
— Ти нямаше да се съгласиш.
— Съгласен съм с Ейдън — подкрепи го Спенсър.
Тя ги изгледа навъсено.
— Кога ли не си съгласен с него!
Той я погледна шокиран. Не беше свикнал сестра му да спори.