Тя въздъхна.
— Просто се опитвам да кажа, че досега съм прекарала живота си в опити да ви угодя. И това ме е изтощавало. Докато растях, все се тревожех, че ще спрете да ме обичате… Но вече не се чувствам по този начин. Аз съм ваша сестра и трябва да ме обичате, независимо колко ви ядосвам.
Ейдън кимна развеселено:
— Браво! Радвам се, че си осъзнала това. Сега ще погледнеш ли тези документи, че трябва да вървя.
Тя се обърна към него.
— Не съм свършила, Ейдън. Съжалявам, че на теб се стовари отговорността да ми бъдеш родител. Съжалявам, че вие със Спенсър сте носили този товар. Не мога да променя факта, че майка ни не искаше да бъде майка, но искам да знаете колко съм ви благодарна и на двамата за това, че съм ви имала.
Очите й се напълниха със сълзи. Спенсър ги забеляза.
— О, не, нали няма сега да се разревеш?
— Напротив!
— Добре тогава, карай нататък.
Също като Ейдън, и Спенсър се чувстваше неловко при всяка проява на емоции.
— Добре — каза тя. — Първо, събранието… Освен че определихте бюджета за следващата година и се разбрахте да започнете нов хотел, какво още решихте вие, момчета?
— Нямаше друго.
Регън посегна към листовете, които Ейдън искаше тя да прочете, но Спенсър я спря и каза:
— Всъщност обсъдихме още един въпрос…
Тя се обърна към него.
— И какъв по-точно?
— Говорихме със Сам за това и той се съгласи. Знам, че няма да ти хареса, но решихме да платим на Емерсън известна сума пари, за да се отървем от него.
Тя скочи на крака и изкрещя:
— Не!
— Или това, или трябва да му дадем къщата — продължи Спенсър спокойно. — А знаеш колко струва този имот. Емерсън се съгласи да се изнесе до края на следващата седмица. После ще получи чека.
Тя поклати глава съкрушено:
— Не…
— Регън, това е решено — каза Ейдън.
— Как можете да го направите! — извика Регън. — Боже мой, та той изневеряваше на майка ни веднага след като се ожени за нея.
Изведнъж Ейдън се ядоса. Той се изправи, подпря дланите си върху бюрото и попита:
— А какво правеше тя според теб?
Регън се обърка от въпроса му.
— Позволяваше му да й разбие сърцето.
— Да, точно така! — Ироничният му тон я вбеси.
— Какво значи това?
— Боже, Регън, време е да пораснеш. Майка ни правеше същото като Емерсън. Тя му изневеряваше постоянно.
Регън поклати глава недоверчиво:
— Няма откъде да знаете това.
— О, има! — настоя Спенсър.
— Всичките й пътувания — обади се Ейдън. — Да не мислиш, че ходеше сама?
— Хайде, Регън. Не може да не си знаела какво става. — Изведнъж започнаха да си крещят един на друг, а Ейдън търпеливо изчакваше спорът им да приключи. Спенсър я обвиняваше, че е живяла с илюзии, а накрая тя си призна, че наистина се е чудела как майка й се влюбва толкова лесно.
— Любов ли? — изсумтя презрително Спенсър. — Това нямаше нищо общо с любовта.
— Мама винаги искаше това, което не можеше да има.
Изведнъж тя осъзна, че е изпаднала в истерия. Пищеше, а двамата й братя продължаваха да стоят при нея. Никой не опитваше да си тръгне. Ейдън имаше вид, сякаш иска да й запуши устата с нещо, но това вече не я плашеше…
— Трябва да пораснеш — промълви Спенсър вече с по-спокоен тон. — И да приемеш фактите.
— Да порасна, означава да призная, че майка ни е била уличница, така ли?
Той сви рамене.
— Означава да се изправиш лице в лице с реалността.
— Добре — каза тя. — И двамата смятате, че след като майка ни е спяла с когото й падне, Емерсън е трябвало да й отвърне със същото? Нима вече няма хора, които не изневеряват? Сватбената клетва не означава ли нищо?
— Очевидно не — прекъсна я Спенсър.
— Не прави такива драми — сряза я Ейдън. — Просто се отърваваме от един проблем.
— Това е най-евтиният начин да го направим — допълни Спенсър. Той пъхна ръце в джобовете си и се намръщи.
— И не мога да променя решението ви?
И двамата поклатиха глави. После Спенсър каза:
— Съжалявам, Регън, но тук се налага да играем твърдо.
Тя се усмихна.
— Добре.
Те също се усмихнаха… Докато не забелязаха, че сестра им се отправя към вратата.
— Чакай — повика я Спенсър. — Забрави да подпишеш документите.
Тя спокойно се обърна към тях:
— Трябва ви подписът ми, за да предприемете каквото и да било? На мен пък ми трябва да утроите бюджета ми за следващата година. Когато това стане, ще подпиша. Ето това, момчета, е да играеш твърдо.
ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Никога друг път не съм те чувал да избухваш така! — Хенри направи този коментар и от изражението на лицето му личеше, че е впечатлен.