— Не съм избухвала. Просто заявих позицията си. Хенри забеляза, че Спенсър върви към тях, и понижи глас:
— Да, но крещеше, когато заявяваше позицията си. Честно, никога не съм те чувал да говориш с такъв тон! Като се замисля, не съм чувал и Ейдън или Спенсър да повишават глас — каза той. — Освен по време на мач. Тогава Спенсър крещи на телевизора.
Хенри не беше включил брат й Уокър, който вечно липсваше от семейството. Бяха се запознали преди няколко години, докато Уокър още бе на стаж във фирмата, но оттогава го беше виждал само веднъж — на откриването на Конрад Парк, на което присъстваха и четиримата.
Когато мина край нея, Спенсър се заигра с косата й, за да му обърне внимание, и кимна на Хенри.
Ейдън излезе от офиса й след минута. Той спря да си поговори с Хенри. Забеляза вестникарската снимка, която Хенри беше поставил в рамка и бе закачил на стената.
— Хубаво е станало — одобри той. Тръгна към вратата, но после промени решението си. — Вършиш отлича работа тук, Хенри. Пол Грийнфилд, моят старши управител, ме информира редовно — обясни той. — Ако решиш, че искаш работа, при която се изкарват пари, а не се раздават, ела да работиш при мен.
Хенри се усмихна.
— Благодаря, сър, но тук ми е добре. Освен това някой ден всичко това ще бъде мое.
Ейдън се усмихна:
— Хотелът или този офис?
— Престани да му предлагаш работа — обади се Регън. Брат й не й обърна внимание.
— Ако наистина искаш точно това…
— Да, сър. Освен това никога не бих работил с…
— С дракона ли? Нали така наричаш Емили?
Хенри не се смути, но не отрече.
— През повечето време я наричам така, но имам още две-три имена за нея.
— Да, чувал съм ги и тях.
— Благодаря за предложението — каза Хенри. — Но работата тук много ми харесва и както казах, никога не бих могъл да работя с Емили.
— Очевидно никой не може да работи с нея! — въздъхна Ейдън. И погледна многозначително Регън.
Тя не го попита какво възнамерява да прави с асистентката си, защото не искаше той да използва това като условие тя да подпише документите. Обаче Регън се зарадва на откритието, че брат й знае за този проблем.
Ейдън докосна рамото й, когато мина край нея.
— Оставих документите на бюрото. Подпиши ги.
— Утрои бюджета ми и ще го направя.
— Това няма да стане.
Веднага щом Ейдън се отдалечи достатъчно, Хенри прошепна:
— Той никога няма да се съгласи. Искаш прекалено много.
— Знам, че няма да се съгласи. Накрая ще преговаряме и ще получа удвояване на бюджета, което всъщност е целта ни.
— Ейдън сигурно знае какво си намислила — усъмни се Хенри.
— Разбира се, но въпреки това ще ни го даде. Поне се надявам.
— Той се държи, сякаш не му пука за нашата работа, но всъщност не е така, нали? Не го възприема само като начин за получаване на данъчни облекчения.
— Не, той държи на дейността ни, също и Спенсър. Просто са толкова заети да изграждат своята империя, че нямат време за нищо друго. — Тя огледа офиса. — Хенри, с кого говореше, докато бях при Ейдън и Спенсър?
— С Алек.
— Алек е бил тук? — В миг Регън усети, че се изчервява, и мислено се помоли Хенри да не го е забелязал. Опита да говори нехайно: — Алек чу ли някаква част от разговора ни?
Хенри се усмихна многозначително:
— Питаш ме дали е чул как ти и Спенсър крещите ли?
— Да, точно това питам. — Изведнъж Регън стана съвсем сериозна.
— Сигурно долови част от спора, защото се разсмя. Но не помня точно какво чу. Защо, важно ли е?
Тя поклати глава и реши да смени темата.
— Знаеш ли какво? Ще говоря с Ейдън за Емили. Той трябва да научи колко проблеми ни създава тя. Искам да знае, че е свикнала да обвинява теб за грешките си.
— Нали разбра, че Ейдън ще направи нещо по този въпрос. Надявам се да последва съвета на Корди.
— И какъв е бил той?
— Да уволни веднага тази кучка.
Регън се насили да не се разсмее.
— Това ли му е казала? И то пред теб? Срамота, да покварява едно младо, впечатлително момче…
Хенри се засмя.
— Чувал съм и по-лоши неща.
Регън се върна в офиса си и затвори вратата. Чувстваше се ужасно нервна и реши, че ще се крие, докато не отрепетира какво ще каже на Алек за това, което се случи с тях предишната нощ. Може би той нямаше да го спомене, но ако го направеше, трябваше да бъде подготвена.
Тя знаеше, че се държи глупаво. Това, което бе станало предишната нощ, нямаше да се повтори — по този въпрос бяха единодушни и двамата. Така че Алек сигурно нямаше да го обсъжда. Освен това бе на работа.
— Мога да се справя — прошепна Регън на себе си.
Пое дълбоко дъх, изправи раменете си и се отправи навън. Щеше да намери Алек, колкото по-скоро преживееше неловкия момент на първата им среща след вчерашната гореща нощ, толкова по-добре. Боже, ето че пак започваше! Усещаше, че се паникьосва. Ако любовта означаваше да се чувстваш така, тя не я искаше. Със сигурност не щеше да страда — нещо, което знаеше, че няма да й се размине. Но нямаше кого да вини за това нещастие освен себе си.