Мина покрай Хенри и му каза:
— Върви да се забавляваш, неделя е. Работата няма да избяга.
— След малко тръгвам — обеща той. — Просто искам да наваксам някои неща.
„Време е!“ — помисли си тя, когато излезе в коридора. И в същия миг застина. Ейдън и Алек стояха в края на коридора. Брат й говореше през повечето време, а Алек кимаше. Регън стоя така цяла минута в очакване да приключат разговора си. Тя предположи, че Ейдън иска да научи какъв е напредъкът в разследването.
И двамата я забелязаха едновременно. Брат й кимна, после зави зад ъгъла към асансьорите. Алек се отправи към нея.
Той изглеждаше чудесно, макар да имаше типичния си небрежен вид. Беше с набола брада, значи не беше си направил труда да се обръсне тази сутрин. А дали някога изобщо се решеше? Но въпреки това никой мъж не изглеждаше толкова секси като него. Тя преглътна и се опита да забрави спомените от изминалата нощ. Какво щеше да му каже, какво беше измислила? Вече не можеше да си спомни.
— Мислех, че днес няма да идваш на работа — рече небрежно Регън.
Браво, прозвуча съвсем нормално! Беше сигурна, че и лицето й е спокойно.
— Казах ти, че ще дойда.
Добре, неловкият момент отмина. Сега водеха нормален разговор. Регън започна да се отпуска. Всичко беше наред, той нямаше да спомене предишната нощ, тя — също.
— Регън, хареса ли ти? — неочаквано попита той
Тя се ужаси. Застина изненадано. Въпросът я шокира. Не можеше да повярва на ушите си, но Алек повтори:
— Попитах дали ти е харесало.
Лицето й пламна от смущение.
— Алек, мисля, че е най-добре да не обсъждаме изминалата нощ.
Той се разсмя.
— Попитах дали ти е харесало да се опълчиш на братята си.
— Да, разбира се, че… — Регън ужасно се обърка. Но бързо се съвзе: — Чакай малко, направи го нарочно, нали?
Той се престори, че не я разбира.
— Кое съм направил нарочно?
— Зададе въпроса по този начин. И попита дали ми е харесало, без да уточниш кое… Но няма значение.
Той се забавляваше от това колко лесно се смущава тя.
— Е, все пак хареса ли ти?
Тя въздъхна:
— Да. Мисля, че като не отстъпвам пред братята си от време на време, ще имам чудесен отдушник за натрупаната негативна енергия.
Той я погледна с присвити очи, в които заиграха закачливи пламъчета:
— Мисля, че снощи намерихме по-добър отдушник. Но сега няма да те питам дали ти е харесало…
Самоувереността му бе извън всякакви граници и той очевидно не се нуждаеше от нейното потвърждение. Но и защо да се нуждае. Миналата нощ бе вълшебна. Трябваше ли да му го казва?
„Мисли за нещо друго, каквото и да е!“ — заповяда си тя, но вместо това й се прииска да го целуне.
— Мисля, че трябва да сменим темата — рече хладно Регън. После допълни с по-мек тон: — И моля те, престани да ме гледаш така! Приключихме с този разговор. — Тя сложи ръце на кръста си. — Нали? — Преди той да възрази, тя попита: — А за какво си говорехте с Ейдън?
— Попитах го дали някой няма зъб на семейството ви. Например някой недоволен служител. Получавали ли сте заплахи. Водили ли сте някакви съдебни дела. Той каза, че вече е говорил с Уинкът и ще уреди да се срещнем със семейния ви адвокат. Просто се опитвам да покрия всички възможни аспекти. Искам да знам какви правни проблеми и искове сте имали.
— Свързани с братята ми ли?
— И с теб.
— О! — възкликна изненадано тя. И допълни: — Съмнявам се да откриете нещо.
— Въпреки всичко ще говоря със Сам.
— Да, разбира се.
— Гладна ли си? Искаш ли да хапнем нещо? — Рязката смяна на темата я шокира.
Тя се съгласи и двамата се отправиха към асансьорите.
— Между другото, отговорът е „да“.
Тя изненадано вдигна глава към него:
— А какъв беше въпросът?
— Нали ти попита братята си дали още има хора, които не изневеряват? И аз ти казвам, че отговорът е „да“. Някои не изневеряват.
Тя посегна да натисне бутона на асансьора, но той хвана ръката й и я принуди да го погледне.
— Имам много примери — каза тихо Алек. — Но ще ти дам само един, който ще ти бъде достатъчен.
— Така ли? И кой е той?
— Аз.
Тя не знаеше как да реагира.
— Защо ми казваш това?
— Не знам. — Той сви рамене. — Просто си помислих, че трябва да го знаеш. Аз не бих изневерявал.
— Ако някога се ожениш.