— Точно така — отвърна той. — Ако някога все пак се оженя.
Разговорът прекъсна изведнъж, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се Хенри.
— Къде сте? — Гласът му звучеше трескаво.
— На другия край на коридора. Какво става?
— Трябва веднага да се върнете тук, за да видите това! Алек вече се беше обърнал и дърпаше Регън след себе си, докато крачеше бързо към офиса.
— Какво има? — попита разтревожено тя.
Не се наложи той да й отговаря, защото Хенри стоеше пред вратата и веднага щом Алек и Регън се появиха иззад ъгъла, той занарежда:
— Отворих това писмо. С бланка на нашия хотел е и беше в наш плик. Нали знаете какво означава това? Той е бил тук, бил е в хотела!
Алек пусна ръката й и отиде до бюрото. Регън докосна Хенри по рамото:
— Поеми си дъх, успокой се.
— Регън, той е бил тук! — повтаряше уплашено младежът.
— Да, чух те. И е изпратил писмо. — Тя също се отправи към бюрото.
С Алек погледнаха листа, който Хенри бе затиснал с дълъг сребърен нож за писма.
— Но това не беше писмо. Беше още един списък с жертви. Отгоре пишеше: Да бъдат убити — нашият списък. Печатните букви бяха подчертани няколко пъти. Всички имена бяха там, но тези на госпожа Патси и детектив Суини бяха зачеркнати. До имената на Шийлдс и двамата бодигардове имаше въпросителни.
В списъка беше добавено още едно име: Хейли Крос. Най-отдолу, точно под името й убиецът беше написал: За това си ми длъжница.
Алек вече се обаждаше на Уинкът по мобилния си телефон. Докато чакаше детективът да вдигне, попита Регън:
— Познаваше ли тази жена?
Тя не забеляза, че той говори в минало време.
— Не — каза Регън. — Алек, трябва да я предупредиш. О, мили боже, от полицията трябва да я открият, преди да я е нападнал!
Но Хенри й посочи листа с разтреперан глас:
— Името й е зачеркнато, Регън. Той вече е… убил я е.
— Не можем да приемем, че тя е мъртва само защото е зачеркнал името й! Може да не е… О, боже! — Тя усети как паниката я завладява. — Сигурно има време да я спасим.
Алек най-после се свърза с Уинкът и излезе в коридора, за да обясни за писмото.
Регън усети, че й се гади. Тя се облегна на бюрото и се втренчи в стената.
— Не разбирам — прошепна Регън. — Защо ми е изпратил това? И какво има предвид с „нашият списък“?
— Хейли Крос. Кълна се, че съм чувал това име, но не помня къде — каза Хенри.
Алек затвори телефона си и се върна в офиса.
— Уинкът и Брадшоу идват насам.
— В неделя? — Хенри осъзна колко е глупав въпросът веднага щом думите се отрониха от устата му.
— Джон беше на работа, но Брадшоу си беше вкъщи.
— Те ще потърсят ли тази жена? — попита Регън. Алек я прегърна.
— Вече е късно.
Тя рязко се отдръпна от него. Вбесяваше я колко бързо беше приел, че непознатата е мъртва.
— Няма откъде да знаеш това. Само ако мога да я предупредя, ако я намеря…
Гледайки я как крачи нервно, Алек въздъхна:
— Те вече са я открили.
— Къде?
— В моргата.
— О, боже!
Тя се отпусна върху гърдите му, сведе глава и затвори очи. Той обви ръцете си около нея и я прегърна силно. Хенри се беше отпуснал на стола си.
— Как я е убил? — попита младежът.
Алек се взираше във вестникарската снимка на стената. Изведнъж му просветна:
— Тя е бягала по алеята в…
— Конрад Парк! — сети се Хенри. — Ето къде четох името. Регън, не помниш ли, разказах ти за това. Или поне си мисля, че ти казах.
Алек се приближи до стената и прочете отново текста към снимката.
— Тук пише, че ти тичаш там поне три вечери седмично.
— Наистина преди правех кросовете си там.
— Но после сложиха бягащата пътека горе във фитнеса — обясни Хенри.
Алек пак се обади на Уинкът.
— Къде си?
— Слизам от колата пред хотела.
— Знаеш ли как е изглеждала Хейли Крос?
— Имам нейна снимка в папката, която нося. Почакай, Алек, ей сега идвам.
Детективът беше прекалено нетърпелив, за да седне и да чака. Вместо това закрачи из коридора. Когато Уинкът дотича иззад ъгъла, размахвайки папката, Алек го попита:
— Можеш ли да сбъркаш Хейли Крос с Регън?
— О, я стига, не бих сбъркал Регън с никоя друга жена. — Той спря, отвори папката и извади снимката на Хейли Крос.
— Може би, ако я гледаш в гръб… Дълга коса, приблизително същия ръст. Възможно е.
— Кое е възможно? — попита Регън. Тя стоеше на вратата, но се дръпна, за да влязат Уинкът и Алек.
— Объркана самоличност — отговори й кратко Уинкът.
— Къде е писмото?
След няколко секунди двамата с Алек се взираха отново в листа.
Уинкът прочете списъка на глас:
— „За това си ми длъжница“. Значи този луд иска Регън да поеме отговорността. Мисля, че това означава.