Регън не беше сигурна дали е хванала някакъв вирус, или се разболяваше от стреса, но започна да повръща една вечер, след като Алек я изпрати до апартамента й. Прекара ужасна нощ. По обед на следващия ден вече се чувстваше по-добре.
Тя видя Ейдън късно следобед същия ден, за да му даде подписаните договори. Той я чакаше на една ъглова маса в лоби бара. Регън си поръча студен чай и го отпиваше бавно, докато разсеяно слушаше обясненията му за новия хотел.
— Внимаваш ли?
— Не съвсем.
— Още ли си болна? — попита подозрително той, сякаш тя се опитваше да го заблуди, като е станала от леглото, преди да е оздравяла.
— Не, добре съм.
Според Алек снощи не си изглеждала никак добре.
— А той откъде знае как съм изглеждала?
Ейдън сви рамене.
— Чул, че си повръщала. Не съм сигурен кой му е казал, но той се върнал в хотела и прекарал нощта тук.
— В хотела? Алек е бил в хотела?
— Нали точно това ти казах? Спал е в твоя апартамент. На дивана.
Тя беше удивена. Но единственото, за което можеше да мисли, бе колко ужасно е изглеждала — с коса, паднала над очите, и мъртвешки бледо лице. Там ли е бил, докато тя е повръщала? Страхотно, помисли си Регън.
— Ейдън, защо си му позволил да ме види в това състояние?
Той се усмихна.
— Всъщност нямах думата.
Тя реши да смени темата.
— Случайно срещнах Пол. Той ми каза, че намалява натоварването си.
Ейдън кимна.
— Уморен е от толкова пътуване и има нужда да прекарва повече време у дома, със семейството си.
— И ти си приел това негово решение?
— Да. Казах му, че ще се съобразим с желанията му. Не искаме да го изгубим.
Тя тъкмо подаваше договорите на Ейдън, когато вдигна глава и видя Алек да върви към нея. Той спря да поговори с полицая, който я пазеше през деня, за да чуе доклада му. Тя не искаше той да улови погледа й, затова бързо се обърна.
Но сега пък Ейдън я гледаше. Мобилният му телефон иззвъня, но той не го вдигна.
— Търсят те. Трябва да отговориш — промълви уморено Регън.
Той взе телефона, изключи го и после го пъхна в джоба си.
— Искаш ли да ми кажеш нещо? — подкани я той.
Тя сведе глава.
— Сторих нещо глупаво. — Тя направи признанието си шепнешком.
— Какво?
Влюбих се. Глупаво ли е това? Обаче не изрече на глас мислите си.
— Просто съм уморена. Имам нужда от отпуск.
Брат й беше много по-проницателен, отколкото тя си даваше сметка. Той погледна Алек, който не можеше да откъсне очи от Регън, и после отново се обърна към сестра си.
Двамата изглеждаха нещастни.
— Алек ми каза, че отива на работа във ФБР.
Тя вдигна глава изненадана, дори не успя да се престори, че не знае за какво говори брат й. Ейдън се усмихваше.
— Така е.
— А кое ти е толкова смешно? — намръщи се Регън.
— Чудя се как ще се чувства Алек, когато Уокър наеме някой да провери мигалото му.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Той не би сторил това!
Ейдън сви рамене.
— Уокър нае човек да провери Денис, а връзката ти с него не беше сериозна.
— Но, Ейдън, Алек заминава.
— Да, знам. — После се изправи и каза: — Ето го, идва.
Регън буквално преобърна стола, когато скочи на крака, и ако Ейдън не беше хванал чашата й, тя щеше да се разбие на пода.
Тя си пое дълбоко дъх, залепи усмивка на лицето си и се обърна. Той пак изглеждаше по-хубав от последния път, когато се бяха видели. Можеше да се изтупа, когато поискаше. Вече го беше доказал миналата събота, когато беше облечен със смокинг. Сега беше с тъмносин блейзер, кафяв панталон и мокасини, вместо обичайните износени маратонки.
Не можеше да повярва колко е смутена, а той още не й беше казал нищо.
Алек кимна на Ейдън и й се усмихна.
— Днес изглеждаш по-добре. — Тя предположи, че любезностите са свършили, когато той се обърна към Ейдън и грубо я пренебрегна. — Адвокатът ви още не се е обадил на Джил Хътън. Той ми каза, че му е оставил две съобщения. Мисля, че може би се налага отново да говориш с него.
— Ще го уредя — обеща Ейдън. — Сам беше в отпуск, но бях сигурен, че вече се е върнал.
Регън реши да се качи в офиса си. Ейдън и Алек я последваха.
— Искам Джил да се чуе с него утре следобед. В противен случай аз ще отида до кантората му да прегледам лично онези папки.