Алек почука на вратата.
— Стотици мъже отговарят на това описание.
Регън отвори вратата и само за секунда Алек видя всичко. Тя беше боса, с къс клин за бягане и потник, който не покриваше пъпа й. Изглеждаше много добре.
Уинкът й кимна и влезе покрай нея.
— Току-що научих новината — каза тя.
— Кой ти каза? — попита Алек. За пръв път през последните три седмици той не се отправи към удобния диван.
Тя затвори вратата.
— Лейтенант Луис се обади и ми съобщи, после и Ейдън. Защо не си усмихнат, Алек? Не си ли доволен?
— Той мисли, че е станало прекалено лесно — обясни Уинкът, сетне седна на креслото и се наведе напред.
Алек застана на средата на стаята с ръце в джобовете и се намръщи.
— Слушай, резултатите от ДНК тестовете не са пристигнали и аз съм на мнение, че трябва да продължим с охраната.
— Не си убеден, че Питър Морис е мъжът, така ли? — Тя замълча, защото той поклати глава.
— Не, не съм.
— Той не иска да бъде убеден.
— Какво трябва да означава това? — попита Алек.
— Означава, че е време за решения. — Уинкът кимна едва доловимо към Регън.
Лицето на Алек се напрегна и той го изгледа сърдито. Регън не беше сигурна какво става.
— Джон, ти мислиш ли, че сте заловили убиеца?
— Да, доказателствата не лъжат.
— Освен ако не са подхвърлени.
— Върху чука откриха залепнал косъм от косата на Морис.
— Знаеш ли колко е лесно да се направи това? Просто трябва човек да вземе един косъм от гребена му — каза Алек, докато крачеше бавно.
— Регън, той е имал мотив — обясни Уинкът. — Дължал е на неподходящи хора много пари и е разчитал на финансовата ви помощ, за да се разплати. Когато вие сте му отказали, е решил да ти отмъсти. Призна, че е ходил в Лиъм Хаус и те е чакал. Доказателствата ще го закопаят. Морис е бил отчаян и е стигнал до крайност. Намерил е мобилния ти телефон и папката с онзи списък и е решил, че ако той направи нещо хубаво за теб…
— … аз ще му дам парите. Мили боже!
Уинкът кимна.
Проведох един дълъг разговор с Емили Милън. Тя призна, че е казала на Морис къде си.
— Тя знаела ли е, че говори с Питър Морис? — попита Регън.
— Да, но твърди, че не е имала представа какво иска той — отговори Уинкът. — Освен това призна, че е прониквала в компютъра ти, за да може да чете имейлите ти. Каза, че го правела, за да бъде в течение на работата. Удивен съм, че е имала наглостта да го стори. Тя е тази, която е разпечатала снимката на Суини и я е поставила на бюрото на Ейдън. Освен това я е изпратила и на другите ти братя. — Уинкът се усмихна.
— Онзи чифт белезници, който извадих, я накара да се разприказва. Изведнъж реши, че много държи да ни сътрудничи.
— Къде е тя сега? — попита Алек.
— Тя беше уволнена, разбира се — отвърна Уинкът. — И човек от охраната я придружи до изхода. Съмнявам се, че ще поиска от вас препоръки за следващата си работа.
— Още ли си убеден, че той е убил Хейли Крос, защото е мислел, че съм аз? — попита Регън.
— Да — кимна Уинкът. — Както казах, тогава е валяло и е било тъмно, Крос е била висока колкото теб, може би малко по-висока, с тъмна коса като твоята. Ако той я е видял в гръб, не е чудно, че я е сбъркал с теб. А ти си го информирала къде да те търси. Нали се сещаш, онази статия и снимката във вестника, които Хенри беше изрязал и сложил в рамка.
Тя кимна. Знаеше какво ще каже Джон.
На откриването на алеята ти си заявила, че тичаш по нея всеки понеделник, сряда и петък. Смятаме, че Морис е прочел статията и е отишъл в Конрад Парк да те чака. Мисля, че просто се е увлякъл. Вероятно е искал да те убеди да му дадеш парите. Сигурно е бил шокиран, когато е видял, че е нападнал друга жена. Може би това е предизвикало яростта му.
— Ти ми каза, че тя се е борила с него.
— Да — потвърди Уинкът. — Един от работниците бил оставил чука си наблизо. Морис го видял, вдигнал го и я убил. — Той погледна Алек и добави: — Но това вече е минало. Когато излязат резултатите от ДНК тестовете, ще имаме достатъчно доказателства, за да го изпратим в затвора с три доживотни присъди, не с една.
Той се изправи и протегна ръка на Регън.
— Джон, не мога да изразя благодарността си — каза тя.
— Нещата би трябвало да приключат доста бързо. От прокуратурата ще поддържат контакт с теб и ще те информират за развитието на случая оттук нататък. — Той погледна Алек. — Аз ще тръгвам.
Алек не го последва. Но затвори вратата, за да остане за момент насаме с Регън. Искаше да се сбогува с нея.
— Слушай, Регън… — започна той, после спря. Сякаш изведнъж онемя.
Тя го гледаше в очите и чакаше.
— Ти знаеше, че аз заминавам.